Игор Фроянов
Игор Яковлевич Фроянов, изтъкнат руски учен, доктор на историческите науки, професор, обществен деец, е роден на 22.06.1936 г. в Армавир, в семейството на кубански казак – командир от Червената армия, репресиран през 1937 г. Трудното детство и прозвището син на “враг на народа” не го пречупват: през 1954 г. той завършва средно образование, през 1955-1958 г. служи в армията, през 1958-1963 г. учи в историко-филологическия факултет на Ставрополския педагогически институт. В студентските години, под влияние на първия му учител професор В. А. Романовски, у Фроянов се пробужда изследователският интерес към проблемите на руската средновековна история. През 1963 г. този интерес го води към аспирантура в историческия факултет на ЛГУ. Научен ръководител на младия аспирант става професор В. В. Мавродин. Фроянов запазва неизменно чувството на любов и благодарност към учителя си. От защитата през 1966 г. на кандидатската си дисертация съдбата на учения е неразривно свързана с Петербургския университет, в който работи над 40 години. Фроянов е доктор на историческите науки (от 1976 г.), професор (от 1979 г.), завеждащ катедрата по история на Русия (от 1983 г.до 2003 г., с прекъсвания) и декан на историческия факултет на Петербургския държавен университет (от 1982 г. до 2001 г.). Бил е председател на Главния Съвет по история на Госкомвуз на Руската Федерация, ръководител на научната програма “Историческият опит на руския народ и съвременността”. Виден представител на ленинградската историческа школа, създател и ръководител на Санкт Петербургската историческа школа, специализирала се в изучаването на средновековна Русия. Изследванията на Фроянов го нареждат до водещите специалисти по история на руското средновековие. Сега научната общественост все по-често се обръща към концепцията на Фроянов и създадената от него в университета историческа школа за Древна Русия. Тази концепция му носи в “предперестроечните” години обвинения в “антимарксизъм”, “буржоазност”, “липса на класов подход”, но остава едно от най-плодотворните изследователски направления. Автор на редица научни монографии: “Киевска Русия. Очерци по социално-икономическа история” (1974), “Киевска Русия. Очерци по социално-политическа история” (1980), “Създаване и развитие на раннокласовите общества” (1986; в съавт.), “Градове-държави в Древна Русия” (1988; в съавт.), “Християнство: Античност. Византия. Древна Русия” (1988; в съавт.), “Киевска Русия. Очерци по руска историография” (1990), “Метежният Новгород” (1992), “Древна Русия” (1995), “Древна Русия: Опит за изследването на историята на социалните и политически борби” (1995), “Робство и данъци при източните славяни” (1996), “Епична история (Работи от различни години)” (1997; в съавт.) и др. Сериозен обществен резонанс предизвикват двете следващи работи на учения: “Октомври седемнадесета” (1997) и “Падение в бездната (Русия в края на ХХ век)” (1999). В първата книга, която авторът е посветил на “светлата памет на владиката Йоан, Митрополит Санкт Петербургски и Ладожки”, Фроянов доказва, че през октомври 1917 г. се сблъскват “три взаимоизключващи се решения: революцията за Русия, Русия за революцията и революцията срещу Русия”. На третото решение, което “е свързано с играта на външните сили, враждебни на Русия” е посветена книгата. Анализирайки сенчестата страна при подготовката на революцията, Фроянов показва ролята, която “световното задкулисие” е играло в унищожението на Русия. Логическо продължение на тази книга става “Падение в бездната” – първото фундаментално научно изследване на трагедията от световен мащаб, наречена от творците й “перестройка”. Обобщавайки огромен фактологически материал, Фроянов създава впечатляваща панорама на разрушението и предателствата на Родината. След излизането на “Падение в бездната” като по команда либералните медии започват натиск върху учения – върху него се нахвърлят с етикети като “реакционер”, “черносотенец”, “червено-кафяв”, “ксенофоб” и др. В резултат на тази кампания през април 2001 г. той е лишен от длъжността декан на историческия факултет, а на 26.06.2003 г. – и от длъжността завеждащ катедрата по руска история. В негова защита се обявява Съюза на писателите на Русия, редица членове на който подписват колективно обръщение към университета с молба да отмени решението си за оставката на историка, в него е казано: “Западниците, либералните интелигенти обявиха тотална война на цялата руска история, на нашите успехи и победи. Либерално-демократичните, финансирани от западни източници, сили започнаха ново настъпление срещу руската наука, култура, литература. Една от техните жертви трябваше да стане професор И. Фроянов…”. Един от теоретиците на антиглобализма в Русия. Член на редакционния съвет на радиовестник «Слово». Фроянов е автор и на книгите “Киевска Русия: Главни черти на социално-икономическия строй” (1999); “История на Русия от най-древни времена до началото на XX в.” (1999); “Началото на руската история. Избрано” (2001); “Началото на християнството в Русия” (2001, 2003); “Драмата на руската история: По пътя към опричнината” (2007); “Уроците на Червения Октомври” (2007); “Загадката на покръстването на Русия” (2007, 2009); “Молитва за Русия” (статии, очерци, интервюта, 2008); “Страшната опричнина” (2009). Умира на 5 декември 2020 г. в Санкт Петербург.
Публикации:
Пулицистика:
ГЛОБАЛИЗМЪТ И СЪДБАТА НА РУСИЯ/ превод: Георги Ангелов/ брой 18 март 2010
ГОРБАЧОВ НАНЕСЕ СМЪРТОНОСНА ВРЕДА НА РУСИЯ/ превод: Георги Ангелов/ брой 28 април 2011
ВЕЛИКАНЪТ СТАЛИН И ПИГМЕЯТ СТОЛИПИН/ брой 40 май 2012
Интервю с Игор Фроянов:
ИГОР ФРОЯНОВ: „НА РУСИЯ СА НУЖНИ ВЯРА И ИСТИНА”/ брой 87 септември 2016
За Игор Фроянов:
ИСТОРИОГРАФИЯТА ПОД НАТИСК: ВЧЕРА И ДНЕС/ автор: Сергей Семанов/ брой 13 октомври 2009
