Игор Фроянов

превод: Георги Ангелов

Известният руски историк Игор Фроянов за мнимите постижения на единствения президент на СССР

Струва ми се, че негативното отношение на гражданите на Русия към Михаил Горбачов е обусловено от правилното разбиране на онова, което извърши този така наречен политически деятел.
В продължение на 15 години упорито отстоявам мисълта за историческата приемственост на дейността на Горбачов - Елцин и днешните ни ръководители. Тези политически и държавни дейци влизаха в общ кръг, решаваха и решават една и съща задача, но всеки на своето, отредено му място и на различни етапи от нейното разрешаване.
Горбачов започна разрушаването на великата държава. Трябва да му се отдаде дължимото: той беше много умел, бих казал, виртуозен изпълнител на плана, който трябваше да реализира. Не засягам въпроса къде беше създаден този план, на кого принадлежи авторството му, но това, че този план е съществувал - планът за унищожението на Съветския Съюз, държавата, която бе исторически приемник на Руската империя - в това за мен няма ни най-малко съмнение. Горбачов изпълни поставената му задача, подготви почвата за елциновите «реформи».
Основите, които бяха положени при Елцин, получиха по-нататъшното си развитие през следващите години. Така че бих искал да подчертая историческата приемственост на тези дейци. Те изпълняваха и изпълняват общ план, но на различни етапи от неговото осъществяване. Оттук и такова признание на дейността на Горбачов, такава юбилейна помпозност, каквато видяхме и при юбилея на Елцин. На Горбачов - орден, на Елцин - монумент.
Съвсем доскоро слушахме всякакви тиради за трудните 90-те години. Бяха противопоставени 90-те на първото десетилетие на XXI век. Това са само думи, своеобразен прийом, стремеж да се засенчи историческата връзка, приемствеността на всичките три етапа. Тук ние наблюдаваме не противостояние или противоборство през последните десетилетия от нашата история, а тясна историческа връзка и приемственост. А който е много доволен от случващото се днес в Русия, той и по съответния начин дава оценки на Горбачов и Елцин, издигайки ги на щита си.
Не виждам като голямо постижение на Горбачов даването на свобода, както за това дрънкат демократите. Можем ли сега да се считаме за свободни хора? Съществува ли въобще свобода в общество, където властта принадлежи на тесен кръг политици-собственици? Няма в това общество свобода, тя е само на думи.
Истинската свобода е възможна само тогава, когато е действена. Свободата не може да бъде сама по себе. Тя непременно трябва да се въплъщава в реалната политика. Може ли да се говори за такава свобода на изразяване на мнения, за това, че словото, изказано свободно, оказва влияние на властта? Не, разбира се. Затова онези, които твърдят, че уж Горбачов дал свобода и поради това е добър, се самозаблуждават.
Рискувам да твърдя, че свобода не е имало нито при Горбачов, нито след него, нито я има сега. Някога нашият руски гений Фьодор Михайлович Достоевски казваше: свободен е онзи, който има милион. Свободен е Абрамович, свободен е Векселберг и подобните на тях. Със свободата не всичко е толкова просто, както мислят простодушните.
Онези, които осъществиха разрушаването на СССР, са лишени от чувството за историческа отговорност. Те не разбират или се правят, че не разбират, че СССР е исторически приемник на Руската империя, която се е създавала столетия, с много труд, с усилията на поколения, с потта и кръвта на неизвестни, но изпълнили националния си дълг хора. Това се е вършело по силата на жизнената необходимост на руския народ, който е ръководел строителството на имперската държава, и на народите, влизащи в империята.
Създаването на Империята е създаване на органично и геополитическо пространство, осигуряващо безопасността на руския и другите народи, влизащи в състава на Русия. И в това е, преди всичко, значението на Русия като имперска държава. СССР също беше империя, както и днешна Русия е империя, само че отсечено парче от предишната империя. А хора, оценяващи дейността на Горбачов и обвинявайки го в разрушаването на СССР, чувстват и разбират опасността, в която се оказа руският народ и другите народи от предишната единна държава. По същество разрушаването на СССР беше акция по унищожаването на Русия, първи етап от нейното унищожение.
Сега ние често слушаме за възможността за разпадането на Руската Федерация. Това е втори и последен етап от унищожението на Русия. Русия, както тя исторически се е създала, не може да съществува извън имперската форма. Или ще я има Русия като империя, или няма да я има въобще. А какво може да има на нейно място? Трудно е да се каже. Може би, държава, териториално приличаща на Рус от XV век.
Империята - това е форма на битието на руския народ и другите народи, влизащи в състава на държавата. Спечелиха ли народите, които се отцепиха от единната държава? Всички те сега са в тежко положение, тлъстее само управляващата върхушка, която, впрочем, подготви и възпита Москва, и на последния етап - Горбачов. Хората, интервюирани от ВЦИОМ, виждат онази огромна, колосална, просто смъртоносна вреда, която Горбачов нанесе на Русия, на руския народ и на другите народи от руската държава.

(със съкращения)

Русский вестник, 19.03.2011