превод: Георги Ангелов

 МЕТЕЖНИЯТ ПРОФЕСОР ФРОЯНОВ

Игор Яковлевич Фроянов е един от най-големите руски историци. Името му стои редом с имената, които са слава за родната историческа наука през втората половина на ХХ век – Владимир Василиевич Мавродин, Александър Александрович Зимин, Лев Владимирович Черепнин, Михаил Николаевич Тихомиров.

Игор Яковлевич е ученик на патриарха на ленинградските историци – В. В. Мавродин. При защитата на докторската дисертация на Фроянов, посветена на изследването на социално-икономическия строй на Киевска Русия, неговият учител казал: «В последните си работи за Киевска Русия се придържам към концепцията на Фроянов». Учителят (най-големият по онова време специалист по история на Древна Русия) признал новаторството на своя ученик. Това се случва рядко.

В какво се състояла същността на концепцията на Фроянов? Преди всичко, в доказването на докласовия и общинен характер на обществения и държавен строй на Древна Русия. Развивайки концепцията си по-нататък, ученият показал, че основа на нашата цивилизация не е татарската или византийската, а славянската и тя се изразява в колективизма, общинността и земния дух на руския народ, за който от дълбока древност са характерни взаимопомощта, стремежа към социална справедливост, отхвърлянето на алчността и користолюбието. Приоритетът на интересите на колектива над интересите на личността е особеност на общинната, народна демокрация в продължение на цялата руска история.

Днес за това говорят и пишат мнозина, но тогава… това трябвало да се доказва. Тогава (Фроянов защитил докторска дисертация през 1973 г, а тя била утвърдена от ВАК през 1976 г.) срещу фрояновата концепция рязко се изказали академиците С. Л. Тихвински, Б. А. Рибаков, чл. кор. на Академията на науките В. Т. Пашуто – отдавна известни имена. Те никак не можели да се примирят с докласовия и общинен (нефеодален) характер на социалния и държавен строй на Древна Русия.

Изследователският талант на Игор Фроянов, неговият открояващ се принос в историческата наука получили признание в непрекъсната борба с псевдомарксисткия догматизъм. През 1982 г. Фроянов става декан на историческия факултет на Ленинградския държавен университет. През 1983 г. Мавродин му предава завеждането на катедрата по история.

В горбачовата перестройка и елцинските реформи съветският, руски историк-учен вижда трагедия за СССР, за Русия. От 1993 г. той е убеден привърженик на КПРФ. В същата година се кандидатира от КПРФ на избори за Думата в един от избирателните окръзи на Санкт Петербург. Тогава на това се решавали единици.

В мрачните години на приватизацията на Русия от «петата колона» Игор Фроянов осмисля причините за предателството към великата държава. През 1997 г. излиза книгата му «Октомври седемнадесета. Поглед от настоящето». През 1999 г. той публикува «Падение в бездната. Русия в края на ХХ век». Тази публикация е първото в Русия фундаментално научно изследване на историята на трагедията, наречена от нейните творци «перестройка». И двете книги получили широка известност както сред патриотите, така и сред либералите-космополити. Последните никак не можели да простят на руския историк смелостта му. И не му простили…

От 1999 г. започнало внимателно обмислено и организирано гонение на Игор Фроянов от «демократичната» общественост. Гонение, в което доброволно участват преизпълнените с верноподаничество към властта «най-широки научни кръгове» от Caнкт Петербургския университет, начело с ректора Вербицкая. Като по команда (а така и било) срещу Фроянов се нахвърлят либералните издания: «Известия», «Новые Известия», «Общая газета», «Новая газета», «Депо», «Демократический выбор»… С невероятна бързина се съчинява «Писмото на 140-те», създава се специална комисия по проверка на историческия факултет.

Антифрояновата кампания стига до състояние на истерия. В нея няма и помен от научна полемика с видния историк, а само ругатни, близки до уличните. Наричали го великоруски шовинист, антисемит, черносотненец, национал-комунист, деспот, узурпирал властта в историческия факултет. И всичко само защото Игор Фроянов хвърлил предизвикателство към цялата русофобстваща общност, предпочитаща «новата» западна версия на руската история. Традициите на последната, според Фроянов, намерили своето продължение във великата съветска история: за това му убеждение срещу него завели «дело».

На 23 април 2001 г. Учебният съвет на университета с 60 гласа «против» и 37 «за» при 8 въздържали се отказал да продължи деканските пълномощия на Фроянов. Както виждаме, той не е бил сам. Но силите се оказали неравни. На заседанието на Съвета метежният професор заявил, обръщайки се към противника: «Вие мислите, че това е краят. Не, това е само начало – борбата продължава». На 26 юни 2003 г. той бил освободен като завеждащ катедрата по руска история «във връзка с нейната организация». Няма повече катедра с такова название в Санкт Петербургския университет.

Веднага след като Фроянов престава да бъде завеждащ на катедрата, ВАК ликвидирал специализирания съвет на историческия факултет, който от основаването на университета приемал за защита кандидатски и докторски дисертации по проблемите на руската история. Били по руския историк, за да ударят по руската историческа наука.

Гонението и гаврата не разколебали бунтовния дух на Игор Яковлевич. Последните години той се занимава с изследване на епохата на Иван Грозни. Книгата е пред завършване.

Съдбата, вярата и страстта на учения са въплътени в научните му трудове.
Несъмнена ценност в търсенето на въпроса – да бъде или не Русия – представлява патриотичната публицистика на професор Фроянов. Тя се отличава с дълбоко аргументирания си исторически оптимизъм: «Надежда ни дава историята на руския народ и Русия».

“ЛЕНИНГРАДСКИЙ ВЕСТНИК” №9, октомври’2005

В ПЕТЕРБУРГ – ПОРЕДНОТО ПОРЪЧКОВО УБИЙСТВО

АНДРЕЙ СМИРНОВ, Санкт-Петербург

Убит е синът на професор Игор Фроянов

Вчера, 13.09., в Санкт Петербург бе застрелян началникът на образователното управление на Калинински район 36-годишният Игор Фроянов. По думите на представители на правоохранителните органи, убийството има всички признаци на поръчково. По една от версиите, мотив за престъплението е станал конфликт, свързан с недвижима собственост, принадлежаща на една от подведомствените на управлението на Фроянов детски градини.

Убийството е било извършено около 9 часа в дома на 19 корпус на Граждански проспект, където е живеел Игор Фроянов. Водачът на служебната “Волга” позвънил на Фроянов и му казал, че го чака долу. Чиновникът излязъл от апартамента си на осмия етаж и извикал асансьора. Убиецът го чакал в кабината на асансьора. След като вратата на асансьора се отворила, убиецът стрелял с пистолет със заглушител три пъти в лицето на жертвата. Фроянов починал на място. Убиецът се спуснал с асансьора на първия етаж, излязъл на улицата и тръгнал по посока на Гражданския проспект, където го чакал автомобил с трима души. Трупът на Фроянов открил шофьорът, който се качил да види защо се бави шефът му.

Убиеца не са успели да задържат по горещите следи. Но с помощта на свидетели картината на случилото се е възстановена напълно.

В районната администрация съобщението за смъртта на Фроянов предизвиква шок. Той е започнал работа в администрацията преди седем години. Преди това е завършил факултета по изтокознание на Ленинградския университет и, когато навършил 25 години, станал директор на училище 179. Фроянов, както споделят колегите му, бил абсолютно безконфликтен човек и талантлив организатор. Завеждащият РОНО (така до 1998 г. се е наричала неговата длъжност) се е грижил за работата на 101 детски градини и 54 средни училища от Калинински район в Петербург, в края на август тази година дори му са предлагали поста на първи заместник началник на градския комитет по образованието. Но Фроянов останал да работи в района.

Рано е да се говори за каквито и да са определени версии за убийството. Макар че напоследък Фроянов се е намирал в епицентъра на голям скандал, участник в който била директорката на детска градина “Приказка” Татяна Поняева.

Конфликтът между Фроянов и Поняева започнал през декември 1999 г. Тогава районното контролно-ревизионно управление проверило финансовата дейност на “Приказка” и открило няколко случая на нецелеви разходи на бюджетни средства. Освен това, проверката установила, че детската градина едва не е загубила имуществото си – оздравителен комплекс на стойност около 200 хиляди долара в предградието на Петербург Зеленогорск. Директорът на “Приказка” Татяна Поняева сключила договор за оказване на услуги с фирмата на дъщеря си, а центърът “Приказка” не успял да ги заплати. Съгласно този договор, извънградската вила на детската градина трябвало да премине към фирмата на дъщерята. Материалите от проверката Фроянов предал в управлението по борба с икономическите престъпления ГУВД в Петербург и районната прокуратура и през април тази година уволнил Поняева. Но тя не напуснала “Приказка”, а подала в арбитражния съд иск за възстановяване на работа. Наскоро този иск бил предаден в районен съд под обща юрисдикция. Преди два месеца районната прокуратура възбудила углавно дело по зимната проверка на центъра “Приказка”.

Вчера, във връзка с убийството на Фроянов, Татяна Поняева е разпитана от сътрудници на прокуратурата. Както съобщили колеги на Фроянов, екс-директорката на “Приказка” нееднократно е звъняла и е заплашвала Фроянов. Във вторник, в навечерието на гибелта си, Игор Фроянов в разговор със своя приятел, началника на районното търговско управление Юрий Новиков, дори е сподели опасенията си: “Мен за тази “Приказка” ще ме убие във входа някой наркоман и ще получи за убийството хиляда долара”.

Игор Фроянов е роден на 17 януари 1964 г. в семейството на учения-историк Игор Фроянов. През 1986 г. Игор завършва Източния факултет на Санкт Петербургския университет по специалността «страни от Далечния Изток» (специализация по история на Индия). По разпределение е зачислен за аспирантура в Института по етнография. Но след година напуска аспирантурата и започва да работи като преподавател по история и английски език в средно училище. Впоследствие ръководи 179 училище. От 1993 г. Игор Фроянов работи като началник на управлението за народно образование в администрацията на Калинински район.

КоммерсантЪ, №171 от 14.09.2000

РАЗБИТ Е АПАРТАМЕНТЪТ НА ИГОР ЯКОВЛЕВИЧ ФРОЯНОВ

Върху известния руски учен се оказва психологически натиск

Преди дни бе разбит апартаментът на известния руски историк-патриот Игор Яковлевич Фроянов. Както съобщи в интервю за редакцията на Руска Линия самият Игор Яковлевич, неизвестни са проникнали в апартамента му и са извършили истински обиск, преравяйки всичките му вещи. В дома му е причинен погром, особено е пострадал кабинетът на учения. Всички книги, документи и ръкописи били разхвърляни, били преровени дори личните му вещи.
При това нищо от ценните вещи на учения, включително пари, не е откраднато. Както съобщи Фроянов, намиращите се в апартамента пари били открити от пришълците и демонстративно изложени на видно място, явно като доказателство за това, че парите не ги интересуват и са дошли не за тях. Налице е и влизане в компютъра на историка, което дава основание да се предполага, че истинската цел на престъпниците е била получаване на информация, намираща се във Фроянов.
Понастоящем делото за нахлуването в дома на руския учен-патриот е предадено в районната Василеостровска прокуратура на Санкт Петербург. Както счита самият потърпевш, това нагло нахлуване в дома му по-скоро се обяснява с факта, че някому не е по душа неговата гражданска и политическа позиция.

Русская линия, 28.11.2005