Игор Фроянов

превод: Георги Ангелов

Скъпи колеги и приятели!

Събрали сме се, за да обсъдим проблем, който отдавна е напуснал теорията и е станал практика, актуален е за всяка страна, включително и за Русия, за руския народ и за другите народи на Русия. Всичко, което се случи със СССР, с Русия през последните 15 години, всичко, което се развива пред очите ни, в това число и с ислямския фактор, според мен, е в рамките на процеса глобализация. Историческият опит показва, че глобализацията е формиране на нов световен ред, характеризиращ се със сливане, като правило принудително и насилствено, на националните икономики в една единна икономическа система, унищожаване на националните държавни правителства, а значи и на държавните граници. В крайна сметка, глобализация означава формиране на вселенска, както се изразяват глобалистите, цивилизация, носител на която е глобалното свръхобщество, управлявано от световно правителство.

За да стане този процес по-ясен и разбираем, трябва да го видим от историческа гледна точка, т.е. да видим кога възниква той и на какъв стадий на развитие се намира в момента.

В литературата по този повод се изказват различни мнения. Някои изследователи изпитват чувството за концептуален, както те се изразяват, вакуум, обусловен от това, че “старата, позната до подробности система от ориентири отива в миналото, предишните тенденции могат и да не продължат, добре познатите опорни точки се изплъзват под краката, нараства усещането за тревога пред неизвестността. Футуролозите се оказват в състояние на своего рода концептуална неизвестност…” (Ю. В. Шишков). Ясно е, че привържениците на подобни възгледи разглеждат глобализацията като явление от най-новата история, свидетели и участници в която са самите те, оттук и нейната загадъчност, тайнственост, безсилие на съвременната наука да даде точно определение за онова, което се извършва в света. Както личи, тук е налице скрита апологетика на глобализацията.

Съгласно друга гледна точка глобалността е плод на втората половина на XX век. Процесът на формиране на свръхобществото, започнал по време на “студената война”, особено “се засилва и ускорява след разгрома на Съветския Съюз и съветския комунизъм” (Александър Зиновиев).

Трябва да споменем още едно мнение, съгласно което глобализацията в своето развитие преминава през две фази. Първата фаза – границата на XIX и XX век, втората – края на XX век, т.е. наше време (А. И. Уткин). Последното мнение ми се струва по-конструктивно от останалите. Но ако се изучава глобализацията от страна не само на обективните, но и на субективните фактори, имам предвид цели, планове и т.н., така че, ако се изучава от тази гледна точка процесът на глобализация, ще се наложи да се насочим към по-ранни хронологични граници.

Ние знаем, че създаването на световно правителство, начело на единното общество, се отнася към най-главните задачи на глобализацията. Но именно тази задача си поставят тайните организации от миналото, по-конкретно тайните организации от XVIII век. Като пример мога да посоча орденът на илюминатите, основан в Бавария на 1 май 1676 г. от Адам Вайсхаупт, известен свещеник, професор по църковно право, впоследствие масон. Според Вайсхаупт, нациите са главното препятствие по пътя на прогреса на човечеството. “С появата на нациите и народите – писал той, – светът е престанал да бъде голямо семейство… Национализмът е заел мястото на общочовешката любов”. Не може да не се отбележи, че тези думи много наподобяват днешните глаголствания на “реформаторите” за приоритета на общочовешките ценности. Крайна цел на илюминатите била установяването на властта на световно правителство над всички народи по света. Целта била поставена. Започнала упорита и търпелива работа за постигането й. И трябва да се каже, че тези хора умеели търпеливо да работят дълги години, десетилетия и даже столетия. На това тяхно качество може да се завиди.

Илюминатите искали да свалят правителството на Бавария, но намеренията им скоро били разкрити и те побягнали, преследвани от баварското правителство. Пръсвайки се по света, заговорниците основали нови общества по цяла Европа и Америка. Много видимо е активното им участие в американската и френската революции. Съществува достатъчно обосновано мнение, че невидимата ръка, насочваща френската революция като цяло, били илюминатите. Членовете на масонските ложи имали ръководна роля сред декабристите, вдигнали въстание на Сенатския площад за унищожаването на самодържавието в Русия и овладяването на страната. Но едва с развитието и укрепването на капитализма тайните организации получили мощно средство за установяване на своята власт над света.

Както и да се отнасяме към Маркс и Ленин, не трябва да отминаваме научните им прозрения за особеностите на капитализма. Според Маркс, капиталистическото развитие въвлича всички народи в мрежата на световния пазар и придава интернационален характер на капиталистическия пазар. Ленин отбелязва, че капитализмът от началото на XX век прераства в световна система, формирайки световната буржоазия.

Основната тенденция на империализма, вече очертана по онова време, била ясна и за учени, които съвсем не били марксисти. В книгата на Густав Стефан за световната война и империализма четем: “Империализмът е стремеж да се построи велика държава от световно значение посредством завоевания или колонизация, или чрез мирно политическо обединение на вече съществуващите държави”. Става дума за построяването на такава световна държава, “която да обхваща цялото човечество”.

Още тогава станало възможно чрез банките да се осъществява съзнателно регулиране на икономическите, социалните и политическите процеси. Но да се установи системата за целенасочено управление на тези процеси се удало едва през втората половина на XX век. Голяма услуга на строителите на новия световен ред оказали откритията в областта на науката и техниката, преодоляващи пространствените и други бариери, съществували дотогава между страните и народите. Утвърждаването на господството на малка група лица над света станало реално като никога по-рано. Оттук и политиката на глобализация, пропагандирана и осъществявана от Запада.

Съдейки по всичко, световното задкулисие е разработило план за подчиняването на света, за това по-конкретно намеква в откровенията си Збигнев Бжежински. Още през 1968 г. той казва: “Нашата епоха е не просто революционна епоха: ние влязохме във фазата на нова метаморфоза на цялата човешка история. Светът е на прага на трансформация, която по своите исторически и човешки последствия ще бъде много по-драматична от онази през френската или болшевишката революция… През 2000 г. ще признаят, че Робеспиер и Ленин са били меки реформатори”. И тук си спомняш думите от септемврийската реч на президента Буш-младши, пълна със заплахи и зловещи намеци: “Приближава часът, когато ще започнем да действаме… това ще е борба в цял свят, това е борба между цивилизациите… ние не знаем каква ще бъде развръзката. Но знаем, че Бог не е неутрален… страната ни трябва да чака не една битка, а дълга кампания, нямаща равна в нашата история от времето на II световна война”. Нима всичко това не е знак за световни сътресения, нима не е предизвикателство към цялата история, изстрадана от човечеството?

По всяка вероятност, планът за покоряването на света е бил разработен в края на 60-те години. Иначе не става ясно защо Бжежински през 1968 г. в изказването си назовава конкретна година – 2000-та, т.е. той си служи с такава конкретика, която намеква за план за действие. Явно неслучайно и президентът на Римския клуб Рикардо Диас Хохлайтнер заявил, че 1968 г. е “станала година на великия прелом”. По такъв начин, глобализацията, използвана от световното задкулисие като средство за покоряване на света, е политическа програма, разигравана на икономическа основа.

Естествено, тази политика предвижда отстраняване на препятствията по пътя на глобализацията на света, а много съществено препятствие е Русия. Затова още в началото на XX век бил поставен въпросът за разчленяването на Русия, за разгрома на Русия като геополитическа реалност. Такъв план съществувал при немците, бил съставен от известния Парвус (Гелфанд), свързан със световната финансова олигархия. Но този план съществувал и при други правителства на Запада. Показателен е фактът, че въпросът за разчленяването на Русия станал предмет на Версайския мирен договор. За това се говори малко, но фактът си остава факт – раздел 14 на Версайския мирен договор е за разчленена Русия. От Русия искали да отрежат Прибалтика, Белорусия, Украйна, Кавказ, Закавказието. Американците пристигнали на Парижката мирна конференция със свой план за разчленяването на Русия. През декември 1919 г. в Държавния департамент била съставена карта с характерното название “Предлагани граници на Русия”: на руския народ оставяли само Средноруските възвишения, от Русия били отрязани даже Сибир и Далечния Изток.

Но тези планове тогава не се реализирали. Станала Октомврийската революция, болшевиките направили всичко, за да възстановят реалната цялост на Русия. Разбира се, много от тях го правели не защото обичали Русия и руския народ. Те били увлечени от идеята за световна революция, а за да увлекат и другите страни в световната революция, била необходима мощна сила, каквато била Русия. Русия разчленена, разбита на малки парчета не можела да послужи на тази идея. Затова териториалната цялост била възстановена, а после, с усилията на Сталин и неговите съратници, била възродена Велика Русия, защото СССР е приемник на историческа Русия. Последният опит на Запада да свърши с Русия по военен път беше войната на Германия с нашата страна. Западът с ръцете на фашистка Германия искаше да реши отдавна поставената задача. Но и този път не успя.

В средата на 50-те години в Америка отново беше създаден план за разчленяването на Русия, но там разбраха, че по директен военен път няма да ни победят, затова минаха на вариант работа на “къртиците”. Поставен беше въпросът чрез идеологическа и социалнополитическа инфилтрация да се реши същата задача. И те успяха да постигнат целта си. След вдигането на “желязната завеса” обществото се оказа беззащитно пред рафинираната идеология на Запада. Партийната и съветската номенклатура започна бързо да се изражда. Номенклатурата винаги е имала тенденция към израждане, защото е разполагала с властта и е била близо до собствеността, а човешката природа е такава, че се стреми да завладее собствеността. Затова, да ми простят присъстващите, от гледна точка на историческата наука чистките и репресиите, извършени от Сталин, са своеобразна защита на съществуващата система – мобилизационната система (Аплодисменти). Трябва да си даваме сметка, че не можехме да не създадем тази система, фактически ни я натрапи Западът, защото съществуваше реална външна заплаха, и ако през 30-те години не беше създадена такава система в СССР, Германия щеше да ни смаже. (Аплодисменти).

Но от времето на Хрушчов започна израждането на номенклатурата. Тя, чувствайки мириса на собствеността, използва властта си, за да я съедини със собствеността, вместо да започне да реформира обществото. След смъртта на Сталин външната безопасност беше осигурена, това е много важен фактор, и беше удобно време да се реформира обществото чрез сближаването на масите с властта и собствеността. Но това не бе направено. Номенклатурата се изроди. Нещо повече, на нашите врагове се удаде да постигнат фантастичен успех – техен човек се оказа Генералният секретар на ЦК на КПСС. И с това беше предрешено всичко, защото в Русия властта е всичко.

Историческа Русия – СССР беше разрушен отгоре: в крайна сметка, СССР бе разчленен, с историческа Русия бе свършено. Сега на дневен ред е задачата за разчленяването на руското ядро, и Бжежински казва откровено, че днешна Русия трябва да бъде разделена на три териториални управления – Европейска Русия, Западен Сибир и Далечен Изток. Тези части трябва да бъдат слабо свързани помежду си. Всичко това се прави, за да бъде завладяна Евразия. Бжежински пише, че онзи, който владее Евразия, владее света. Бих казал така: без завладяването на Евразия е невъзможно да се завладее света. Ето защо те се стремят към завладяването на Евразия. А пътят към това е разчленяването на руското ядро.

С падението на СССР, със загубата на нашите предишни позиции, ситуацията беше полукатастрофална, от началото на кампанията в Афганистан тя стана катастрофална. Защото, както знаете, по нашите граници се създават американски бази, бази не на потенциалния ни, а на реалния ни противник. Напълно невъзможно е да си представим преди 10 или 15 години, че на територията на историческа Русия ще бъдат създавани бази на противника. Сега ги създават. Съгласен съм с онези, които казват, че воювайки в Афганистан, американците се промъкват към Русия. Това трябва да се разбира и да се полагат всички възможни усилия за да се противодейства на този процес. Как да се противодейства? В. С. Сафрончук правилно отбеляза, че трябва да се смени властта, защото за Русия, ще повторя, властта – това е всичко. Има ли нова власт – национално ориентирана власт – всичко ще бъде възстановено. Но времето за чакане на нейната поява остана съвсем малко.

27.01.2002