превод: Георги Ангелов

СТИГА С ЖЕРТВАНЕТО НА ПАТРИОТИ!

Отворено писмо до Учебния Съвет, до учените, преподавателите от Санкт Петербургския Университет

Извършва се поредната гавра от враговете на Русия над учените и патриотите, отстояващи достойнството, ценностите, историята на Отечеството. Както през миналия век злобно нихилистичната публика се нахвърли върху Достоевски и Лесков за техните национално-православни възгледи, както през 20-те години троцкистко-космополитната банда изтребваше руската интелигенция, както през 80-те години либерално-западническите кръгове тъпчеха цялата история на нашия народ, обявявайки го за тъп, неспособен на цивилизаторска дейност, довеждайки го до разорение и нищета, така и днес Учебният Съвет на Санкт Петербургския университет и неговият ректор, някоя си Вербицкая, с вик “Дръжте го!” свалиха от поста декан на историческия факултет видния учен, специалиста, умелия организатор на учебния процес, професор Игор Яковлевич Фроянов. Гонението, на което е подложен този учен, е предизвикано от уверената му патриотична позиция, утвърдена от него като наша фундаментална система в преподаването на историята. Неговите книги, учебници дават ясна и истинска картина на историята на Русия, формират национално самосъзнание, противопоставят се на клеветите, цинизма, фалшификациите, хвърляни срещу народа ни от Запада и от платените от олигарсите средства за масова информация. Западниците, либералните интелигенти обявиха тотална война на цялата руска история, на нашите постижения и победи. Либерално-демократичните, финансирани от западни източници, сили започнаха ново настъпление срещу руската наука, култура, литература. Една от техните жертви трябваше да бъде професор Игор Фроянов. Няма да стане, господа! Професор Фроянов спечели в резултат на тази атака национален научен и обществен авторитет. Ние няма да позволим да го унищожите, както това стана с Николай Гумильов, Михаил Меншиков, Сергей Есенин, Павел Василиев, Юрий Карсавин.

Стига с жертването на руски патриоти!
Игор Яковлевич! Руските учени, писатели, военни, учители, работници, селяни, студенти са с Вас.
Ние поддържаме студентите от Санкт Петербургския университет, скандиращи в залата след обявяването на решението “Позор за ректора!”.
Обръщаме се към учените, преподавателите, студентите от Санкт Петербургския университет – искайте оставката на един толкова безпринципен, циничен, прозападен ректор като госпожа Вербицкая.
Надяваме, че Учебният Съвет ще поправи своята грешка.

ВАЛЕНТИН РАСПУТИН – Герой на социалистическия труд, писател, лауреат на държавни награди;
Г. КУМАНЬОВ – председател на Славянския комитет на Русия, доктор на историческите науки, професор, академик от РАН;
ЕДУАРД ВОЛОДИН – доктор на философските науки, професор;
МИХАИЛ НОЖКИН – поет, лауреат на наградата “Син на Отечеството”;
СТАНИСЛАВ КУНЯЕВ – поет, главен редактор на сп. “Наш съвременник”;
НИКОЛАЙ ДОРОШЕНКО – главен редактор на вестник “Руски писател”;
ВЛАДИМИР КАРПОВ – Герой на Съветския Съюз, разузнавач, писател, лауреат на държавни награди;
МИХАИЛ АЛЕКСЕЕВ – Герой на социалистическия труд, боец-сталинградец, председател на Висшия творчески съвет;
А. КОРОЛКОВ – доктор на философските науки%2

ВАЛЕРИЙ ГАНИЧЕВ – писател, председател на Съюза на писателите на Русия, доктор на историческите науки, професор;
А. КУЗМИН – доктор на историческите науки;
И. САБИЛО – председател на Санкт Петербургската писателска организация;
В. СЕВАСТИЯНОВ – два пъти Герой на Съветския Съюз, летец-космонавт на СССР, депутат от Държавната Дума на РФ;
ЯМИЛ МУСТАФИН – писател, член на духовното ръководство на мюсюлманите;
СЕРГЕЙ ПЕРЕВЕРЗЕНЦЕВ – писател, доктор на историческите науки;
С. БАБУРИН – доктор на юридическите науки, професор;
ВЯЧЕСЛАВ КЛИКОВ – скулптор, президент на Международния фонд за славянска писменост и култура, лауреат на държавни награди;
П. БУРДУКОВ – заместник председател на Комитета по безопасност на Държавната Дума на РФ, кандидат на икономическите науки;
Н. БЕНЕДИКТОВ – доктор на философските науки, професор, депутат от Държавната Дума на РФ;
В. ИЛЮХИН – доктор на икономическите науки, депутат от Държавната Дума на РФ;
С. ЛИКОШИН – писател, член-кореспондент на Международната академия за информатизация, заместник председател на Съюза на писателите на Русия;
АЛЕКСАНДЪР СЕГЕН – писател, секретар на ръководството на Съюза на писателите на Русия и др., общо – 50 подписа.

Газета Союза писателей России “Российский писатель”, №1, 2001

В ЗАЩИТА НА ФРОЯНОВ

Отворено писмо на руски учени до президента на РФ В. В. Путин

Уважаеми Владимир Владимирович!
На 23 април 2001 г. стана срамно и унизително за Санкт Петербургския държавен университет, възпитаник на който сте и Вие, събитие. Видният учен-историк на Русия И. Я. Фроянов бе отстранен от ръководенето на историческия факултет на университета година по-рано от срока за избиране.
Никой не може да остане настрана, когато става дума за защита на истината. Нито един учен не може да не изпълни дълга си в защита на колега, подложен на организирано гонение, продължаващо вече повече от година. Силата и смелостта на мисълта на Игор Фроянов доведоха антагонистите му в паника и в това състояние те се саморазобличиха, пускайки по команда, с интервал от ден-два, още през юли 2000 г. поредица от отровни стрели с лъжи и ненавист срещу учения от страниците на вестник с известна насоченост.
Фактите и аргументите, с които е наситена фундаменталната, 800-странична монография на Фроянов “Падение в бездната. Русия в края на ХХ век”, убедително доказват неопровержимостта на изводите на автора. Професор И. Фроянов аргументирано показва “анатомията и физиологията” на катастрофата, от която и на Вас, по собственото Ви признание, понякога Ви “се иска да виете”.
И. Фроянов, както и подобава на голям учен, нищо не се е старал да спаси от огъня на анализа и напълно естествено е въстанал срещу страхливите изводи и недопустимите компромиси, които правят мнозина от пишещите за “перестройката” на М. Горбачов и “реформите” на Б. Елцин. Ние знаем, че този учен винаги се е стремял и се стреми към истината, дори в онези случаи, когато на други тя ще се стори опасна.
Споменатата монография на Фроянов, според нас, е едно от фундаменталните съчинения в руската историческа литература не само за ХХ, но и за XXI век. Висока оценка заслужава и работата му “Октомври седемнадесета. Поглед от настоящето”, написана две години по-рано.
Напълно сме убедени, че борбата за истина, в която влезе ученият, обективно премина зад границите на “чистата” наука, че тя е проявление на много по-широк сблъсък, на много по-дълбоки интереси: между руските държавно мислещи хора и техните противници, все едно под какъв флаг или предлог ще се появяват.
Удивени сме от тази полицейска тенденция в либерал-радикалния печат. Те панически се страхуват от фактите, непасващи на тяхната теория. Вестниците и онези, които ги използват като оръжие за шантаж спрямо науката и човека, служещ й вярно, се стремят не към критика и дори не към разбор на съчиненията (пък бил той и патологичен), а към морална тирания над Фроянов.
Компрадорите и техните вестникарски еднодневки започнаха сражение с руската наука в руската държава, те трябваше отначало да изплашат учения, после да покажат, че “демокрацията” няма да спре пред нищо, че трябва да се пречупи всяко понятие за научна етика, за човешко достойнство, че трябва несправедливостта да порази умовете, да ги приучи на нея и чрез нея да показват своята власт, да показват черната енергия на цинизма. А времената на цинизъм, както е известно, винаги са били и времена на упадък.
Публикациите ни дават пълна представа за заседанието на учебния съвет в Санкт Петербургския университет на 23 април 2001 г.
Руският учен, държавник, патриот И. Фроянов като любящ и нежен син смело се е застъпил за изнасилената и обезчестена майка-Родина, което означава, че обективно той е Ваш надежден съюзник, но интелектуалното мъжество на този борец е опасно за тъмните сили, и те чрез ректора Л. А. Вербицкая извършват разправа с учения и гражданина на Русия. На кого е изгодно това? На Анти-Русия. Много ни изненадва “съвместителството” на Вербицкая в Санкт Петербургския държавен университет и американския Център за стратегически изследвания, ръководен от Кисинджър.
Ние считаме, че гаврата с науката и нейния виден творец И. Фроянов, при това осъществявана под булото на високопарните думи на чиновниците от министерството на образованието за автономия на университета, трябва да бъде пресечена от президента. От никой друг. Впрочем, същото Министерство в сборник със заповеди и инструкции (”Вестник образования”. 2001, №3, с. 48) отново препоръчва на руските училища прословутия кредеров учебник “Най-нова история. ХХ век”, издаден с пари на Сорос. Коментарите са излишни. Подмяната на Фроянов с Кредер е дълбокият смисъл на гонението на руския учен и патриот, започнало от юли 2000 г.
Искаме да се надяваме, че планираната и осъществявана, по всяка вероятност, далече от Санкт Петербург диверсия срещу науката и нейния виден деятел И. Фроянов все пак ще бъде предотвратена и няма да продължи скръбния списък на националните трагедии от последната година – първата година на Вашето президентство.

Е. АНТОНОВ, доктор на философските науки, професор;
В. БАБИНЦЕВ, доктор на философските науки, професор;
С. БУЛАВИН, доктор на философските науки, професор, депутат от Белгородската областна дума – и други научно-педагогически работници от г. Белгород, общо 42 подписа.

31.07.2001