Игор  Фроянов

превод: Литературен свят

Всичко, което е насочено срещу нашето неотдавнашно съветско минало, е взаимосвързано. Походът срещу нашата история продължава. Отношението към Столипин, което наблюдаваме, не е от вчера и днес. Либералите отдавна всячески възхваляват Столипин като изтъкнат исторически деятел на стара Русия.

Покойният либерал Борис Фьодоров, който написа хвалебствен двутомник за Столипин, някога се обърна с предложение до губернатора на Петербург Владимир Яковлев да открие паметник на Столипин в Петербург. Яковлев тогава ми изпрати писмото му като на декан на историческия факултет на СПбГУ с молба да се изкажа за предложението на Фьодоров. Дадох отрицателен отговор. Но и сега смятам, че няма за какво да се вдига паметник на Столипин.

Ако се разглежда дейността на Столипин от гледна точка на историческата ситуация в Русия в началото на XX век, трябва да се каже, че той, както и Вите, е либерал. Само че либералното му направление било малко по-консервативно от либералния курс, избран от Вите. Столипин често е представян като привърженик на руската монархия. Той самият така се позиционирал. Но това не е така: причината е в дребната лъжа на Столипин и историческото невежество на днешните адмириращи го. Напълно ясно е, че Столипин, както и Вите, се е прекланял пред конституционната монархия, монархията от западен либерален вид. Той бил противник на руското самодържавие. Именно затова император Николай II се е канел да се раздели с тях. И неслучайно Столипин известно време тясно си сътрудничил с масона Гучков и «октябристите», представящи се за дясно крило (лявото - кадети) на либералите в Държавната дума.

С дейността си Столипин повече навредил на Русия, отколкото да й бъде полезен. Той посегнал на вековечните устои на руския живот - на селската община. Той не разбирал, че руската община тогава още не е изчерпала историческия си ресурс, и тя не трябва да се ликвидира, още повече насилствено. Тя трябвало само да бъде очистена от чуждите й фискални и полицейски израстъци, с които тя обраснала през последните няколко века. С аграрната си реформа Столипин довел руското село до състояние на кипене и така сам подготвил онова, което станало през 1917 г. Затова отговорността за събитията през 1917 г. лежи в значителна степен върху Столипин, поради аграрната му реформа. Оценявайки дейността на  Столипин, трябва да се каже, че името му едва ли може да бъде сред имената на истинските герои в руската история,  сред истинските, а не мнимите й дейци.

А в това, че днешната власт го издига, няма нищо чудно. Както се казва, «своите се разпознават». Разбира се, на днешната власт също й трябва да се опре на някакви исторически явления от миналото, за да изглежда благопристойно. Ето и че открива опорни точки. И сред тези изкуствено създадени опорни точки е и Столипин.

Забележително е, че «канонизацията» на Столипин се води паралелно с демонизацията на Сталин, така наречената десталинизация. И в това също няма нищо учудващо. Сталин бил представител на съвсем друг свят от този на Столипин, и ако се хвали Сталин, значи, че трябва да се хвали и целият предшестващ днешния режим период и тогава ругателско-критичен патос към съветското време, който звучеше и звучи през последните две десетилетия, да се обяви за несъстоятелен. Но либерал-демократите не могат да се откажат от себе си, от своя фалш. Такава е структурата им, такава е същността им. Сталин е твърде животрептящ проблем. Съвсем наскоро ВЦИОМ проведе допитване на тема: би ли спечелил СССР, съветският народ войната без Сталин или - не. И, доколкото ми е известно, 80% от запитаните са отговорили, че не би спечелил. Така че какво искате, в подобно състояние на умовете и да се възхвалява Сталин?! Невъзможно е дори да си го представим. Обратното, опитват се да противопоставят Столипин на Сталин, като по такъв начин да принизят и Сталин, и значението на неотдавнашните съветски години.  

Сталин е извънредно национален държавник, патриот на Русия, а Столипин е либерал, макар и с някакъв «национален» оттенък.  Връщайки се към допитването на ВЦИОМ за ролята на Сталин във войната трябва да се каже, че показаното отношение към Сталин в значителна степен е обусловено от сегашното състояние на Русия. Ние сме в състояние на война, и това ние, руските хора, накрая, трябва да го осъзнаем в пълна мяра. Срещу нас се води война за изтребление, и тази война е най-страшната и коварна, защото врагът не е пред нас в окопите, а сред нас. Ето защо в тези условия на нашия народ, на нацията, просто е необходим деец, подобен на Сталин. От тази гледна точка Столипин е несъпоставим със Сталин. Столипин в сравнение със Сталин, с ролята му в историята на Русия, е пигмей, не се страхувам да употребя тази дума, макар че тя ще се стори на някого обидна и дори несправедлива.

Сегашните управници лошо познават и разбират нашата история. Те са хора без истински исторически знания. И колкото да се стараят да възвеличават Столипин, в очите на народа Столипин губи и ще губи пред Сталин.