разговор на Алексей Богачьов с историка Игор Фроянов

превод: Литературен свят

- Игор Яковлевич, как Ви изглеждат, като един от най-авторитетните ни историци, основните движещи сили на руската цивилизация?

- Всяка цивилизация, включително и руската, представлява мирогледа на народа, отношението му към действителността, стремежа му да определи своето място в света. Цивилизационните особености на етноса се създават не за час, а според мярката на историческото развитие. Руският народ е градил цивилизацията си в продължение на дълго време. Най-ранните периоди на нейното изграждане, за съжаление, са недостъпни за нашия поглед, тъй като няма съответстващи източници. Но що се отнася до предците ни от времето на източното славянство или, както се казва в историографията, руското славянство, за тях можем да съдим повече или по-малко уверено. Така нашите предци са създавали своята цивилизация в особени географски и етнополитически условия. Светът, който ги е обкръжавал, им е оказвал мощен натиск: и от страна на природата, и от страна на съседите. Що се отнася до природата, както точно отбелязва Сергей Михайлович Соловьов, за народите от Западна Европа тя е майка. А за нас - мащеха. Предците ни са живели в зона на рисковано земеделие, като климатът е бил много по-суров, отколкото сега. Трудът на земята е изисквал големи усилия, при това - колективни усилия. Сам е било невъзможно да се занимаваш със земеделско производство. На тази основа се развиват големите семейни и родови колективи, които в различни модификации са съществували в продължение на дълго време и именно така доживели до края на XIX и началото на XX век.

Натискът на околните народи бил особено силен от страна на Изтока.   Постоянно в границите на руските славяни са нахлували чергарски вълни. Това са и хуни, и авари, и хазари, и печенеги, и половци, и татари. Разбира се, че е трябвало да се противостои на този натиск, за да се защити своето право да се живее на земята. А да се устои е можело само, ако се обединят в големи колективи.

По такъв начин и от производствена гледна точка, и от етнополитическа гледна точка, е имало основания за сплотяването на руските славяни в колективни, съборни организации. А там, където преобладава колективното начало, започва демокрацията. И ако се вземе древноруския период, продължил от края на X век до началото на XIII век, когато са ни дошли нови гости от Азия - татарите, може да се каже, че това е било забележително време на школа на руската демокрация, но не на представителната, която виждаме сега, а истинска, непосредствена демокрация. Представителната демокрация е дете на много по-късни, буржоазни времена и е всъщност е псевдодемокрация. А непосредствената демокрация е била и е действителна, истинска демокрация.

Руският етнос, руските славяни по времето на Киевска Рус са преминали забележителна школа по колективизъм и съборна демокрация, която е възникнала благодарение на покръстването на Рус.

- Вие сте православен човек. Как според Вас покръстването на Рус и приемането на Христовата вяра от жителите й е повлияло не само на формирането, но и на по-нататъшната жизнена дейност, ако може така да се каже, на характера на руския народ като народ-цивилизация? И какво е православието лично за Вас?

- Православната вяра, православната църква извънредно много са съответствали и съответстват на дълбинните качества и свойства на руския етнос. Съборността е все същата колективност, така че едното се съединило с другото. И ако руският колективизъм до приемането на християнството имал повече битов характер, то с приемането на християнството той придобил метафизичен, мистичен, сакрален характер. От покръстването на Рус руската съборна църква и руският православен народ, живеещ на колективистки начала, се съчетали в хармония, която, между другото, не е разклатена и досега.

- Понятията колективизъм, съборност неизбежно ни водят към разбирането, че не е случайно това, че руският народ е стигнал до ценностите на социализма. Можете ли като учен да кажете, че Русия е изстрадала социализма?

- Вие знаете, че съществува терминът “християнски социализъм”? Понятието “социализъм” е много по-широко, отколкото обикновено смятаме. Коренните свойства на руския народ в значителна степен съвпадат с принципите на социализма. И неслучайно именно у нас - подчертавам, именно у нас - е бил осъществен първият опит за строителството на социализма не въобще, а в отделна страна. Сталин прекрасно разбирал съответствието на руския народ със социалистическите принципи на битието.

Това, за което говорим, не е отдавнашна история, а е актуално днес и в крайна сметка ни води към философския проблем за съотношението “индивид -общество”: кое е по-важно? Отговорът на този въпрос има дълбок онтологически смисъл. Според твърдото ми убеждение, социалното развитие на човечеството върви по пътя на заложеното в нас от природата съперничество между индивидуалното начало и съборното начало. В развоя на историята нерядко се е случвало така, че едно от тях е придобивало по-голямо значение от другото, което е водело до социални изкривявания и до всякакви обществени сътресения. Затова е необходимо да се уравновесяват личното и колективното, в противен случай намирането на равновесие започва да се случва стихийно, най-често - под формата на революции. Алтернативата на революциите са мъдрите реформи.

И все пак, кое е по-важно: индивидуалното или общественото? Мненията се разминават. Либерално настроените хора ще ни кажат: главното са индивидуалните интереси. Според мен главното е общественият интерес, защото животът на индивида е кратък, а обществото в сравнение с него е дълговременно. Затова на обществото, на неговите интереси, въплътени в дейността на държавата, ние трябва да отдаваме приоритет, иначе ще се пресече родът, а с пресичането на рода ще изчезне и личността. В руския народ има изстрадано, дълбоко разбиране за първенството на общественото, съборно начало, което е намерило израз и в приемането от нашия народ на социалистическата идея. Капиталистическият начин на производство, капиталистическото устройство на обществото са чужди на руския народ.

- Вие сте вярващ човек, но сте стигнали до подкрепата на “червената идея”. Някои виждат тук противоречие.

- Не виждам тук противоречие. Ценностите на руската православна вяра, а и въобще на християнството, до голяма степен съответстват на ценностите на социалистическото общество. Разликата е само в това, че, говорейки за  социализма, имаме предвид нашите земни дела, а говорейки за вярата Христова, издигаме себе си и своя живот в други, високи измерения, които не трябва да се отъждествяват с битовия ни живот.

- А как самият Вие стигнахте до православието?

- Роден съм в православна страна. Въпреки гоненията, на които е подлагана Църквата, въпреки официалното осъждане на православната вяра, Христовата вяра гореше в душите на руските хора. Тя беше и в моите родители. Аз нито веднъж от майка си - за баща си не мога да говоря, тъй като е бил репресиран, - не съм чувал даже и най-малкото съмнение в Църквата. Така че моята вяра има генетични, ако може така да се каже, корени и основа. И има такова понятие като съвест, в широкото, общочовешко значение, а тази съвест, разбира се, води към вярата.

- Всъщност срещу Русия днес се води безпощадна война на унищожение. Примката на анакондата се стяга около нас. Скорошните учения на НАТО до границите на Русия се наричат точно така - “Анаконда”.

- Това понятие се появи заради стремежа да се унищожи нашата страна като самостоятелен, активен субект в световната история. Този стремеж се открива у Запада отдавна. Систематичната, целенасочена борба на Запада срещу Русия, войната да се унищожи Русия започва в края на XV век и оттогава се води непрекъснато. Възниква въпросът: защо Русия не устройва нашите западни съседи? Защото там, на Запад, съществува популация, която много отдавна се стреми към световно господство, към световна власт. А Русия е била и остава главното препятствие на пътя към установяването на тази власт. Освен това Русия е носителка на православието и въобще на християнството, докато в същото време Западът се превръща в някакво сатанинско общество. Ние не им даваме да осъществят отдавна замислените си планове, затова те искат да превърнат руския народ в някакво етническо сборище, а държавата ни да ликвидират. През XIX век е съществувал такъв израз “калужко тесто” и той има пряко отношение към либералите.

- Според Вас може ли да се направят паралели между “тестото”, което либералите замесили през февруари 1917 г., държавния преврат през 1991 г., а така също разгръщащата се пред очите ни операция “Перестройка-2″, симптомите на която са опитите за “научна” реабилитация на власовщината в така наречената дисертация на Александров, появата на паметна плоча на маршал Манерхайм именно в Петербург-Ленинград и т. н.?

- Продължава политиката, свързана с плана по унищожаването на Русия. Това, което се случи в края на XX - началото на XXI век, е трябвало да стане в началото на XX век. Русия още тогава е била осъдена на разчленяване. Ако се вземе текста на Версайския мирен договора (1919 г.), в този документ има цял раздел, посветен на държавите на мястото на бившата Руска империя. От нашата държава се отсичали, ако може така да се изразим, Прибалтика, Белорусия, Украйна, Закавказието, Средна Азия. За Русия била оставена само територията на Средноруското възвишение, тоест са искали да върнат нашата страна във времето на Иван III, в края на XV век. Но не станало, не могли нашите, както ги наричат сега, “партньори”, да осъществят този план и до голяма степен тук своята роля изиграла Октомврийската революция. Октомврийската революция е извънредно сложно явление. Някога Вадим Валерианович Кожинов казваше, че Октомври вмества мотивите “революцията за Русия” и “Русия за революцията”. Бих добавил към това и “революцията срещу Русия”. Тези три компонента характеризират Октомврийската революция, а така също до голяма степен характеризират днешните събития.

- Не са ли свързани, според Вас, защитата на дисертацията на Кирил Александров, скандалът с плочата в чест на Карл Манерхайм и други подобни събития с намерението да се лиши Русия от статута й на страна-победителка във Втората световна война?

- Това е отдавнашна мечта на нашите западни “партньори”. Понякога чуваме разговори за това, че те обучават подрастващото поколение, внушавайки му, че СССР, Русия във войната е играла второстепенна роля, на първи план се поставят заслугите на съюзниците. Буквално се води идеологическа борба, която придобива ето такива нагли, безпардонни форми.

- Какво трябва да се направи за системното противопоставяне на историческите фалшификации?

- Преди всичко трябва да въведем ред в нашия дом. Да се направи така, че дейността на нашите неприятели вътре в страната да бъде затруднена, а най-добре - въобще невъзможна. С това трябва да се заеме държавата. Аз например недоумявам и не мога да разбера защо, да речем, “Газпром” е учредител на такъв враждебен на Русия радиоканал като “Эхо Москвы”. И такива примери могат да се посочат немалко.

- Виждаме как либералите просто рушат нашата наука, образование, култура. Какво се случва днес в родните вузове?

- Същото, което беше и в деветдесетте години, когато започна разрушаването на родното образование - както средно, така и висше. Образованието е много важно и същевременно много уязвимо място в живота на всеки народ. На Запад разбират това прекрасно и затова полагат всички възможни усилия да разстроят нашата образователна система. За да се обърне този процес в противоположната посока, е необходима волята на държавата.

- Как оценявате плановете на либералите по разпродажбата на руска държавна собственост и подготвяния реванш на “колективния Кудрин”? Какво мислите за предложенията на национално ориентираните сили за излизането на Русия от кризата?

- Не съм икономист, но според мен сега пред страната ни стоят две задачи: външна и вътрешна. Външната задача се заключва в това да си върне Русия   пълния суверенитет: не само политически, но и финансово-икономически. Без решаването на този въпрос, без освобождаването от външна зависимост, не можем да пристъпим към успешни вътрешни преобразования. И от тази гледна точка, струва ми се, Путин постъпи правилно. Пред него, както аз разбирам, стоеше задачата за подреждането на приоритетите: с какво да започне? Той реши, че възстановяването на суверенитета е първостепенна задача. Необходимо ни е едновременно да решим тези две трудни задачи.

- Руският народ фактически вече е въвлечен в гореща война. Как можете да охарактеризирате събитията, които мнозина наричат национално-освободителна борба на руския народ в Новорусия?

- Въпросът, разбира се, е сложен, защото тук се вклинява проблемът, свързан с украинския народ. Мнозина казват, и то справедливо, че и днешните руснаци, великорусите, и малорусите, украинците са един руски народ. Но тъй като съвременният свят е взаимно проникващ, нашите неприятели получиха възможност да оказват много активно въздействие на Украйна. Сигурен съм, че преобладаващото мнозинство от украинците, както и преди, се отнасят добре към руския народ. Затова не бих нарекъл събитията в Донбас национално-освободителна борба или още повече война на руснаците срещу украинския народ, а бих я нарекъл преобразувана национално-освободителна война срещу нашите неприятели на Запад.

- Каква идеология, какъв стратегически проект, според Вас, е спасителен, жизнено необходим за Русия днес?

- Гледам на този въпрос, ако мога да се изразя така, прагматично. Първо, трябва да се каже истината, а тя и досега не е казана изцяло. Истината за опасното положение, в което се намираме сега. Трябва точно да се определят основните задачи, които е необходимо да се решат, за да се излезе от това опасно положение. Става дума за самото съществуване на Русия и руския етнос. Постановката на практически, конкретни задачи по спасяването на страната и народа - това е и началната форма на идеологията, която бихме могли сега да предложим на народа. Трябва да се постави пред народа такава цел, която той ще разбере и ще одобри, и към осъществяването на която ще се стреми с всички сили. Но при това държавата трябва в ускорен ред да премине на социални релси, за да видят хората, да знаят и да разбират, че не са сами, че с тях е руската държава, която векове е отстоявала техните интереси и че в сегашната сложна ситуация тя няма да захвърли човека, няма да го остави сам срещу външния свят.

- При такива сурови поврати на историята, като сегашния, неизбежно възниква потребността у народа от обединяваща Родина, обединяващи цялата нация личности. И аз знам, че в своята научна работа сте се концентрирали на такива исполини като Йоан Грозни, Йосиф Сталин. Според Вас, в какво е силата на тези хора, в какво е значението им за съдбата на Родина, включително и сега?

- Положителните свойства на героите от руската история са се проявявали в различни форми и в различно време. Да вземем древноруския период. Бих споменал относно този период два имена: името на Владимир Свети, покръстил Рус и така съединил руското славянско общество, а така също Владимир Мономах, който е направил много, за да отстрани социалните противоречия, натрупали се в началото на XII век в южна Киевска Русия. После виждаме цар Иван Грозни, който ни дава пример за формирането на мощна централизирана власт и широко местно самоуправление. И, разбира се, пред нашия поглед застава Йосиф Сталин, който се проявява като пазител на руската държавност и руската държава, и е концентриран израз на волята на народа. Сталин е разбирал обединителната роля на православната вяра и Руската православна църква и затова наблюдаваме в дейността му опити за сближение с Църквата. Тук е дало отражение не само това, че някога е учил в семинария. Като държавен деец Сталин осъзнавал, че позицията на православната църква, която в продължение на много и много векове е създавала руската държавност, е конструктивна в смисъла на отстояването на интересите на държавата. Сталин беше велик държавник.

в. „Завтра”, 16 септември 2016 г.