Георги Свежин
Георги Свежин (псевдоним на Георги Иванов Нейков), български поет, драматург, журналист е роден на 03.11.1922 г. в село Дойренци, Ловешко. Изключен от гимназията като член на РМС (1938), завършва средното си образование в Ловеч (1941) и медицина в София (1951). Политически затворник преди 09.09.1944 г. Заместник-главен редактор на вестник “Здравен фронт” (1952); редактор във вестник “Работническо дело” (1965), списание “Пламък”; главен редактор на вестник “Пулс” (1968-1980); вестник “Мисъл”. Директор на Националния литературен музей. Печата от 1934 г. Автор на книгите: „Непреклонна младост” (стихове, 1956), „Всеки смята себе си за гений” (сатира, 1960), „Дяволски трели” (стихотворения, 1961), „Диагнози” (сатирични стихове, 1964), „Очите парят” (стихове, 1967), „Злото от срам не умира” (сатирични стихотворения, 1968), “Избрани стихотворения” (1972), “Поеми” (1975), “По своя път” (1982), на пиесите: “Камилски птици”, „Неаполитанска песен” (1972), “Съдби човешки”, “Романтици”, „Радиация” (1975), “Препаратори”, “Диви ягоди” и др. Произведенията му са преведени на много езици. Член на СБП. Заслужил деятел на културата (1975). Умира на 06.10.2001 г. в София.
Публикации:
Поезия:
МОНОЛОГ НА “ЕСТЕТА”/ брой 17 февруари 2010
ПЕСЕН ЗА БОТЕВ/ брой 85 юни 2016
За Георги Свежин:
ЧОВЕКЪТ И ПИСАТЕЛЯТ ГЕОРГИ СВЕЖИН/ автор: Недялко Чалъков/ брой 79 декември 2015
ТОЙ ОБИЧАШЕ И ПОДКРЕПЯШЕ МЛАДИТЕ ТВОРЦИ/ автор: Недялко Чалъков/ брой 103 февруари 2018
