МОНОЛОГ НА “ЕСТЕТА”
МОНОЛОГ НА “ЕСТЕТА”
Дядо Вазов да прощава,
пък и Ботевата слава!
Е, разбира се, че нещо
носят в себе си горещо,
крият нещо поетично,
само че – микроскопично.
И звучи съвсем сурово
тяхното ритмично слово.
Казано е всичко ясно –
тук е ляво, там е дясно.
Думите са като дренки –
без финес, без полусенки.
Няма сложност, няма блясък,
всичко е словесен трясък.
Жалко, че народът клети
ги признава за поети!
1972
* * *
Пишете оди, господа!
А. С. Пушкин
Ако напишеш епиграма,
ще разгневиш най-малко двама.
Окажат ли се те големи,
по теб ще паднат анатеми.
Затуй – за кражба, за обида,
за клевета, за панихида,
за всяка низост и беда –
пишете оди, господа!
ПИШЕЩИ БРАТЯ
Всеки смята
себе си за гений,
всеки вижда
себе си добър.
Другите
без дарба са родени,
другите
търпят ги по хатър.
Другите
излагат занаята –
пишат ей така,
за хонорар…
Натежа от гении
земята,
тегне всеки,
но на свой кантар.
САМОЧУВСТВИЕ
Грамотен е,
склероза още няма,
в граматиката
бос не е съвсем.
Защо да не надруса
две-три драми
или един сценарий,
да речем.
ЖАЛОН
Ти си жалон в поезията,
знаме!
Особена е
твоята особа.
И друга като нея
няма, няма
ни в тоя свят,
ни в оня свят задгробен.
Народа ли?
На него не разчитай!
Народът е хаплив
и преднамерен.
Какво разбира той
от счупен ритъм,
от разни хватки
и от стих модерен?
За него ти
недей хаби перото,
не е дорасъл той
за тънко чувство.
И нека се наказва
с Христо Ботев,
щом не разбира
твоето изкуство…
