Георги Свежин

Зачисли ме в своята дружина,
роб не съм, не искам да съм роб,
помогни ми честно да загина
не върху постеля, а в окоп.

Там, край Охрид, онзи гарван грачи
и кънти тевтонски барабан
и далеч Балкана тътне мрачен,
гневен тътне старият Балкан.

Пак глупецът е глупец на почит,
пак подлецът доноси мълви,
пак душмани ятагани точат
все за нас, за нашите души…

С мълнии ни милва небосвода
и тежи като огромен шлем.
Време е да тръгваме, войводо,
време е за Българско да мрем.

Аз съм носил нож и карабина.
аз съм плакал над юнашки гроб,
помогни ми честно да загина,
не върху постеля, а в окоп!

Затвора, 1944 г.