ВРЕМЕ
ВРЕМЕ
Поезия…
О, как е нужна тя
в туй нечовешко,
в туй свирепо време,
което ни отнема
радостта
и залъка,
което ни отнема.
Измяна и предателство!
И пак
в очите мрак вали,
в кръвта - отрова.
Една ръка,
забравила Батак,
за Дякона
кове бесилка нова.
Спотайва се
страхливец и подлец.
Долита сън на роби
„три синджира”,
гората тътне:
„Хляб или свинец!”
И Христо Ботев
втори път умира.
Не месец изтънял,
а ятаган
блести на свода…
Дебнат вълци люти.
И в тъмни нощи
тъмният Балкан
сънува самодиви
и хайдути.
1992
КОШМАР
Колко много любов
през душата ми мина,
колко нежност
и колко печал!
Срещу мен
като снежна лавина
връхлетя
този свят оскотял.
И съгледах в усойния ден
повалено
върху мъртви листа,
върху мъртви треви
едно знаме заветно,
до смърт унижено,
сякаш зърнах
сърцето си там
да кърви…
Сякаш зърнах войник
след атака,
съкрушен
от барутна вълна.
И усетих как майка ми
в гроба заплака
и се сляха
две нощи в една…
Знаменосецът миропомазан
танц въртеше
в рояк от конфети,
съвестта си
отдавна погазил,
както казват,
за трийсет монети.
Трийсет орди
ще тръгнат от Босфора,
трийсет вражи ята -
с анадолския вятър.
И ще лумнат села
и скали като фосфор,
а Европа
ще гледа театър.
май 1994
КУЧИ ВЕК
Ще рухне туй небе
на мрака,
на непрогледните
мъгли.
Дали,
че няма да дочакам,
така дълбоко
ме боли?
Светът
наистина е болен
от непростими
грехове.
На моето сърце
се моля
да издържи
година-две.
Да издържи,
да не угасне
в самозимами
и лъжи.
На изкушения
опасни,
на удари
да издържи!
О, нещо трябва
да се случи,
защото в този
кучи век
човек живее
като куче,
а кучето -
като човек…
юли 1995
ТЕМА ЗА ПОЕМА
До бакалия
за наливно олио
припадна инвалид
на тротоара.
От глад припадна той,
от меланхолия,
от много мъка
и от малко вяра.
„Пиян човек” -
мълвяха минувачите,
улисани, угрижени,
заети.
Една латерна
монотонно плачеше
и папагалът
теглеше късмети…
Бездомен пес
скимтеше, състрадаваше -
единствен той
сред пъстрата кохорта…
В туй време
парламентът заседаваше,
гласуваше закон
за спорта!
ноември 1995
