ХАЙКА
ХАЙКА
Така е - ние страдаме,
а те
добруват безнаказано
под свода.
И кой държавник
лирика чете,
кой властелин
милее за народа?
Затуй е гневен
нашият Пегас
и месецът затуй
през сълзи свети…
Държавата
е мащеха за нас,
държавниците -
хайка за поети!
януари 1996
В НОКТИТЕ НА МРАКА
Запратиха ни там,
където бяхме -
в началото
на онзи страшен път,
по който до задъхване
вървяхме,
вървяхме до задъхване
и смърт.
И ето,
след победните атаки,
след бодрите агитки
на труда,
оказахме се
в ноктите на мрака,
на охтиката стара,
на глада!
Оказахме се
унижени, бити -
под чужди
и под свои знамена.
Потомците на Юда
са честити,
а ние - виновати
без вина.
Родилките линеят.
И децата
напразно търсят
майчината гръд.
Болезнен стон
витае в тишината
и вика стари грешници
на съд.
На безпощаден,
страшен съд… Станете!
Кажете,
колко ви платиха в брой,
та сринахте
свещените завети
и знамето предадохте
без бой?!
юли 1996
ПОЗИВ
Човечество,
ти рано възмъжа -
мечтатели роди,
роди левенти.
Не позволявай
луди президенти
да те заливат
с уплах и лъжи!
Нима забрави
своя собствен стон?
Моретата
от сълзи са солени,
от сълзите
на майките свещени…
И още сълзи
иска Посейдон!
Но ти будуваш
с памет и копнеж
за радостта,
за хляба на децата.
Ти имаш „Хамлет”,
Лунната соната
и нямаш право
вече да умреш.
Аз вярвам
в неподкупния съюз
на смелите
от всички материци.
И знам -
ще дишат небеса и птици,
дордето диша
богатирска Рус!
Старо стихотворение, възстановено по памет -
април, 1996
ПРИБОЙ
Бучи и тътне
гневният прибой,
буран бучи
и далнината стене.
Това е вой,
това е вълчи вой
и вълци са
вълните настървени.
Но бряг скалист,
но кремъчна стена
не свежда стан,
затуй бучи прибоя…
Бъди и ти
такава твърдина,
Българийо,
земя злочеста моя!
януари 1997
