Когато се запознах в далечната и бурна 1989 г. с полския поет Станислав Мисаковски, не предполагах, че в негово лице ще открия един интересен поет, с още по-интересна и драматична съдба. Макар и автор на немалко книги, той не беше от “шумните” имена, които присъстваха неизменно в литературната хроника. Но за него като поет вече бяха се произнесли с уважение и респект такива значими полски творци като Юлиан Пшибош, Тимотеуш Карпович, Збигнев Бенковски и др.
“Мисаковски успява да придаде на обикновената човешка реч такава изисканост, че чувствата обич, мъка, самота, изумление от света, преживяването на неговата преходност имат реално измерение. Във всяка творба на този поет се усеща присъствието на впечатлителен и мъдър човек” – пише Бенковски.
“Това е поезия, която се ражда от онова, което съществува между обективната и субективна действителност, от смесицата на познатото и експеримента” – отбелязва Ивона Смолка.
“Мисаковски е открил или е достигнал до нов, съвсем личен начин на поетизиране… когато всеки запис разкрива откривателска дълбока мисъл” – присъединява мнението си и Константи Пйенкош.
Биографията на Мисаковски не беше по-различна от биографията на повечето негови връстници, преживели войната и социалните потресения след това, но владени от амбицията всеки по своему да остави художествен документ за своето време. Ала няколко години преди да почине през 1996 г. се появиха публикации, от които стана известно, че Мисаковски не е поляк и че в продължение на половин век е водил мъчителен двойнствен живот. Той е описан в мемоарната му книга “ВФД”, така и останала недовършена.
“ВФД” означава Владимир Феофанович Демянок, както е действителното име на поета. Той е роден през 1917 г. в Украйна, в с. Нововознесенск край Херсон в заможно селско семейство, от баща украинец и майка рускиня. Вихърът на Октомврийската революция, експроприацията и “разкулачването” на имотните стопани отвява семейството, заедно с други като него, в Северен Кавказ, в Ставропол – града на депортираните. Там, въпреки “неблагонадеждния” си произход, бъдещият поет завършва с отличие гимназия и Зоотехнически институт, печата в пресата първите си стихове на руски, а след това, призован в армията, завършва и артилерийско училище в Калуга.
Започва Великата Отечествена война и още в първия месец червеноармеецът, младши лейтенант Демянок попада с частта си в обкръжение и в плен край Орша. Около хиляда бойци като него са отведени от немците в “сортировъчен” лагер под открито небе и държани експериментално три седмици без храна, за да се “отсеят” физически слабите. Оцелелите, не повече от стотина души, сред които и Демянок, са откарани на черна работа в Германия.
Краят на войната го заварва отвъд Елба, в американската окупационна зона. Вместо да се възползва от това, Демянок се явява в съветската комендатура, откъдето е качен на ешелон за Русия. Скоро обаче той разбира, че ще ги карат не в дома им, а в лагерите на Гулаг в Сибир, само защото са допуснали да попаднат в плен и да оцелеят, което Сталинският репресивен апарат не прощава. По време на етапното пътуване, вече на полска територия, Демянок успява да избяга. Известно време се крие из горите край Люблин, наема се за ратай при полски стопанин и с негова помощ успява да се снабди с документите на починал поляк. От този момент нататък, в продължение на половин век, до смъртта си, той ще живее под името Станислав Мисаковски, но ще се стряска дори и насън от сянката на руското КГБ и полските му помагачи.
След като усвоява донякъде основата на новия за него полски език, Мисаковски се заселва в Западното Поморие, откъдето са изселени много германци и по-лесно се намира работа. Последователно се установява в малки околийски и воеводски градчета: Полчин-Здруй, Швидвин, Кошалин, Слупск… А в края на живота си – в Жирардув край Варшава. В Поморието Мисаковски започва да изгражда съвсем отначало професионалната си и творческа биография и въпреки риска да си спечели врагове и да бъде разкрит – отстоява своята честна гражданска и човешка позиция. Като служител и ръководител до какъвто достига в културната сфера, организира и слага началото на читални и библиотеки, на музикални фестивали и литературни конкурси, по негова инициатива е реставриран и предоставен за културна дейност средновековният замък в Швидвин…
Постепенно в душата му започва да се обажда и поетичната струна, появяват се и първите му стихове, написани на полски. На 46 години излиза и първата му книга “Когато идва нощта” (1963), последвана до края на живота му (и след това!) от още двайсетина. Сред тях заслужава да се отбележат: “Има такъв свят” (1964), “До загуба на съня” (1971), “Два прозореца” (1972), “Моят стар добър свят” (1974), “Писмо” (1975), “Някъде далече от света” (1976), “Дисаги” (1978), “Избрана поезия” (1980), “Хромел” (1985), “Буца пръст” (1996), “Замръзнала земя” (2004) и др.
Преживеният кошмар на войната, носталгията по близките и родния край, който си загубил завинаги, принудата да живееш сменил самоличността си и цялата гама от усещания, когато “ти не си ти”, а гледайки се всеки ден в огледалото виждаш чужди черти на лицето си… – всичко това е не само биография, но се превръща и в основен мотив в поезията на Мисаковски.
Не закъснява и признанието: Мисаковски е приет за член на Съюза на полските писатели и участва в неговата управа. Удостоен е с отличието “Заслужил за полската култура”. Той пръв от полските писатели е приет за член на Международната Академия на Поетите в Кеймбридж, Англия. По покана на Международния Биографски Център в продължение на четири месеца обикаля САЩ с творчески четения.
Умира след тежко боледуване през лятото на 1996 г. в Жирардув, където днес има улица на негово име.
Биографична бележка: Здравко Кисьов

Публикации:

Поезия:

ЯВИХ СЕ/ превод: Здравко Кисьов/ брой 12 септември 2009

МОЕТО ТЯЛО/ превод: Здравко Кисьов/ брой 20 май 2010

ДА УМИРАШ НА ЧАСТИ/ превод: Здравко Кисьов/ брой 31 юли 2011

ИМАМЕ СИ ЖИВОТ/ превод: Здравко Кисьов/ брой 37 февруари 2012

ТОЧКА/ превод: Здравко Кисьов/ брой 48 февруари 2013

ПРЕСЕЛВАНЕ/ превод: Здравко Кисьов/ брой 69 януари 2015

НЕ КАЗАХ/ превод: Георги Ангелов/ брой 119 юли 2019

АЛБУМ