Богомил Райнов

Богомил Николаев Райнов, български писател, изкуствовед, общественик, е роден на 19.06. 1919 г. в гр. София - син на писателя Николай Райнов. Завършва гимназия в София (1938) и философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски” (1943). Участва в нелегалния печат, в кръжока на писателите-комунисти „Христо Смирненски” (от 1939). След 09.09.1944 г. е редактор във в. „Работническо дело”, в Радио София и Радио Родина към Военното министерство (1944-1946). Хоноруван доцент от 1947 г., редовен доцент от 1951 г., професор по естетика от 1954 г. във ВИИИ „Николай Павлович”, преподавател в Художествената академия (1947-1981). Заместник-главен редактор на в. „Стършел” (1947-1953), главен редактор на сп. „Художник” (1949-1950), заместник-главен редактор на сп. „Септември” (1950-1953), главен редактор на сп. „Изкуство” (1952-1953). Културно аташе в посолството на България в Париж (1953-1960). Заместник-главен редактор (1960-1963) и главен редактор на в. „Литературен фронт” (1966-1970). Член на ЦК на БКП от 1976 г. Подпредседател от 1967 г. и заместник-председател от 1972 г. на СБП. Член-кореспондент на БАН от 1974 г. Сътрудничи на в. „Вестник на жената”, „Ученически подем”, „Светлоструй”, „Литературен живот”, „Литературен критик”, на сп. „Изкуство и критика” и др. За първи път негови творби са публикувани през 1936 г. във в. „Вестник на жената”. Книги: „Стихове” (1940), „Стихотворения” (1941), „Любовен календар. Лирична поема” (1942), „Сталин” (поема, 1944), „Пътуване в делника” (1945, 1969, 1982), „Стилът в изобразителните изкуства (увод в стилознанието)” (1948), „Стихотворения” (1949), „Проблеми на изобразителното изкуство” (1950), „Естетика” (1951), „Стихове за петилетката” (1951), „Пътни бележки от Израел, СССР и Унгария” (1951), „Против изкуството на империализма” (1953), „Човекът на ъгъла” (разкази, 1958, 1960), „Дъждовна вечер” (новели, 1961), „Както само ние умираме” (новела, 1961), „Александър Стайнлен” (монография, 1962), „Стихове” (1962), „Франс Мазарел” (монографичен очерк, 1962, 1963), „Нощни булеварди. Очерки и разкази” (1963), „Инспекторът и нощта” (повест, 1964), „Амазонката” (пиеса в 6 картини, 1965), „Стоян Венев” (монография, 1965), „Един човек се връща от миналото” (роман, 1966), „Пътища за никъде” (повест, 1966, 1983, 1986), „Свободата на твореца в буржоазния свят” (лекция, 1966), „Господин Никой” (1967, 1971, 1974, 2006), „Господин Никой. Няма нищо по-хубаво от лошото време” (романи, 1967, 1971), „Сините цветя” (избрани разкази, 1967), „Няма нищо по-хубаво от лошото време” (1968, 1971, 1974, 2006), „Бразилска мелодия” (роман, 1969), „Градски ветрове” (избрани стихове, 1969), „Моята непозната” (избрани разкази и повести, 1969, 2003), „Пътищата на ционизма” (очерк, 1969), „Избрани повести и разкази” (1969), „Художествено майсторство” (1969), „Три срещи с инспектора” (повести, 1970), „Черният роман” (1970), „Голямата скука” (роман, 1971, 1974, 1986, 2006, 2012), „Ерос и Танатос” (1971), „В сянката на града” (разкази, 1973), „Един наивник на средна възраст” (роман, 1973, 1975, 1986), „Реквием за една мръсница” (роман, 1973, 1975), „Масовата култура” (монография, 1974), „Портрети” (1975), „Елегия за мъртвите дни. Спомени за Николай Райнов” (1976), „Този странен занаят” (автобиографичен роман, 1976, 1978), „Умирай само в краен случай” (роман, 1976, 1978, 2006), „Тайфуни с нежни имена” (роман, 1977, 2006), „Третият път” (роман, 1977), „Черните лебеди” (повест, 1977), „Разкази и повести” (1978), „Само за мъже” (1979, 2003), „Избрани произведения” (в 2 тома, 1979), „Денят не си личи по заранта” (1981, 1986, 2006), „Магичен фенер” (1982, 2005), „Не ме разсмивай” (1983, 1989), „Трима самотници. Очерци за Дега, Сезан, Ван Гог” (1983), „Илия Бешков” (1983), „Тайната” (кн. 1 и 2 - 1984; 2005), „Паскин” (1986), „Юнгфрау” (избрани новели, 1986), „Бялото лице на смъртта. Африканска скулптура” (1987), „Краят на пътя” (стихове, 1988), „Стъпки по пясъка. Стихове 1936-1986″ (1989), „Тайното учение. Начало и развитие на теософията” (1991, 2003), „Тихият кът” (1999), „Ченге втора употреба” (роман, 2000, 2006), „В името на отца” (биография, 2001), „Людмила” (2003, 2011), „Облачно” (стихове, 2002), „Цветовете на болката” (за Ван Гог, 2004). Автор на сценарии за филмите: „Инспекторът и нощта” (1963), „Бялата стая” (1968), „Господин Никой” (1969), „Няма нищо по-хубаво от лошото време” (1971), „Голямата скука” (1973), „Един наивник на средна възраст” (1976), „Реквием за една мръсница” (1976), „Тайфуни с нежни имена” (1979). В поредицата „Български преводачи” на издателство „Народна култура” през 1985 г. излизат негови избрани преводи. Заслужил деятел на културата (1965), народен деятел на културата (1971), герой на социалистическия труд (1976). Носител на „Димитровска награда” (1952, 1969), държавната награда „Св. Паисий Хилендарски” (2006) и др. Умира на 08.06.2007 г. в София. Посмъртно са публикувани книгите му „Лека ни пръст. Мир на праха ни” (2008), „Писмо от мъртвец” (2009), „Париж” (есеистика, 2010).


Публикации:


Поезия:

ЗЛАТОТЪРСАЧ/ брой 51 май 2013


Преводи:

Михаил Лермонтов - ЩЕ ДОЙДЕ ДЕН…/ брой 51 май 2013


За Богомил Райнов:

БОГОМИЛ РАЙНОВ. ПРЕДСТАВАТА ЗА ГРАДА И ПОЕЗИЯТА В БЪЛГАРСКИЯ СВЯТ/ автор: Панко Анчев/ брой 58 януари 2014