Богомил Райнов

Като бензин, разлян по мръсна локва,
в небето тъмно се прокрадва утрото
и пак изцапани, и пак измокрени,
в дворовете къщята се събуждат.

Димът, повяхнал, тихо се издига,
и кучета зад стоборите лаят,
и вместо ранобудно кукуригане,
край магазините звъни трамваят.

По улиците се забързват хората,
небето става светло и далечно.
Изнасят хляб от фурните отворени
и вее миризма на пресни вестници.

Във улиците пак е светло утро,
и пак завесите се вдигат по прозорците.
Със вятъра студено и нечуто
нахлул е уморен и тих животът.

——————————

в. „Светлоструй”, г. 11, бр. 6, 18.01.1939 г.