интервю на Марин Кадиев с Богомил Райнов

Имах рядкото щастие да интервюирам Богомил Райнов три месеца преди да почине. Публикувах разговора си с него в писателския вестник „Словото днес”, но съкратих две страници. Сега осъзнах, че при титан на мисълта и словото като него всичко е интересно и значимо. Затова предлагам съкратеното на читателите.

И тъй, 5 март, понеделник, 2007 г., 15 ч., в дома на Богомил Райнов. Той на фотьойла, аз на канапето до него. Известен като самотник и саможивец, винаги забързан и самовглъбен, сега беше открит, благоразположен, с любопитен светъл поглед, който предразполага към сърдечност.

- Г-н Райнов, когато става дума за вас, винаги ви свързват скандално с вашия баща, писателя Николай Райнов. Този момент изживян ли е от вас и как ще го коментирате?

- Много се спекулира, много клюки се носят и до днес за взаимоотношенията с баща ми. Какво ли не съм слушал - че съм го изместил, за да заема мястото му в Художествената академия.

Аз този факт съм го описал точно в „Тютюневия човек”. Преди 5?-?6 години издадох голяма документална книга „В името на отца”, където много детайлно и автентично съм разказал неща, които по разбираеми причини по-рано не можеха да се кажат. - Писателят говореше бавно, с равна интонация, поспираше и пак продължаваше. - Цяла митология се създаде и някои злонамерени хора не се умориха да я разгласяват невярно.

Много злост има в цялата тази история, много ненавист. Ние с баща ми се оказахме неудобни хора за всички власти.

В основата е завистта - завиждаха на баща ми, завиждат и на мен…

- Какво наследихте от баща си?

- Трудолюбието. Той работеше денонощно. В работата намираше утеха от тревогите си. Живееше мизерно, но купуваше книги. Разказвам за един негов балтон, който носеше четвърт век. Нима не е имал пари за една дреха?

Имал е, но е купувал книги, те бяха страстта му. И беше много гостоприемен - у дома винаги имаше хора, много оставаха да спят, без да питат има ли място, или не.

И пари взимаха уж назаем, но никога не ги връщаха.

- Имате ли негови непубликувани ръкописи?

- Остави и богат архив с много непубликувани ръкописи и преработени творби, които приживе не му публикуваха. Аз също имам доста непечатани неща. Не знам каква ще им е съдбата. И много картини имам. Виждате - около мене е склад.

- Подарявате ли картини?

- В центъра на Сливен има голяма двуетажна къща, превърната в галерия, с подарени от мене картини.

- С лични пари ли сте ги купували?

- Всичко е купувано с лични мои пари от заплатата и хонорари. И е документирано. Моето богатство са книгите, ръкописите, картините и скулптурите. И албуми имам много.

- Много пишещи се оплакват непрекъснато - по-рано от цензурата, а днес от държавата, че ги е изоставила.

- Талантът може да се осъществява винаги и навсякъде - стига да го притежаваш.

- Светозар Игов написа литературно-критически очерк за вас. Доволен ли сте от написаното като интерпретация?

- Да. Той е талантлив. По едно време го подгониха, и него съм го спасявал. Обадиха ми се да го закриляме Ефрем Каранфилов и Багряна. Доста шум се вдигна за нищо работа, но му пречеха.

- Тревожат ли ви спомените?

- За съжаление лошите спомени са по-трайни от хубавите. И те тревожат, но трябва да се потискат, за да оживяваш.

- Щастлив човек ли сте?

- Щастлив съм дотолкова, доколкото съм могъл да напиша замислените си книги. И да развълнувам читателите си. Винаги съм писал не само с ум, но и със сърце.

Умът съчинява и осмисля, а сърцето съживява, очовечава написаното. Така се ражда добрата книга.

- Вашата мечта?

- Човешките взаимоотношения са в основата на живота. Ако чрез литературата и изкуството станат по-нормални, то художественото творчество оправдава своя смисъл.