ЕВРОПА
Цилиндрите си изживяха модата
и фраковете ще изгубят талия.
Банкетите са малко остарели
и някой ден ще бъдат прекратени -
навярно, по недостиг на месо.
Поостарял е също и Молох:
зъбите му от кръв са вече гнили,
краката му вървят съвсем несигурно
и някой ден ще тръгне по просия -
ако остане дотогава жив.
Европа, моя майко, ти вониш.
Къде е твоят весел хуманизъм
и страшния ти глад по светлина?
Дали във напълнелите стомаси
или в тълпите, смачкани от глад?
Къде е любовта на твойте гении?
О, да: тя спи забравена в музеите,
потънала в свещения си прах.
Европа, моя майко, ти вониш.
Ти днес обичаш тежките машини,
които се не раждат и не гният,
които не роптаят за храна.
На Бога любовта си не изпращаш ти,
защото Бог за нея ти не плаща,
и заран, вместо слънчеви молитви,
сирените ти вият ругатни.
За теб Човекът днес не значи нищо.
Да, днес за утре ти съвсем не мислиш,
забравила, че то ще дойде някога.
Европа, моя майко, ти вониш.
Но некролог не ще ти пиша аз;
от никого не ще го ти получиш.
Защото знаеш: времето е злато,
и после, твоята печална участ
на всички е отколе тъй позната,
че от отдавна не е новина.
сп. „Изкуство и критика”, февруари, 1939 г.
