Антони Слонимски

Антони Слонимски (Antoni Slonimski), полски поет, драматург, литературен критик от еврейски произход, е роден на 15.11.1895 г. във Варшава. Завършва Академията за изящни изкуства във Варшава (1917). Участник в литературната група „Скамандър” и литературното кабаре „Pikador” (1918). Първата му книга е „Сонети” (1918). Критикува империалистическата война, фашизма (поемата „Черна пролет”, 1919, сборниците „Хармония”, 1919, „Парад”, 1920, „Час за поезия”, 1923, „Път на изток”, 1923, „Очи в очи”, 1928, „Прозорец без решетки”, 1935). Автор на фантастичните романи „Торпеда на времето” (1924), „Два края на света” (1937), политически фейлетони, комедии („Вавилонската кула”, 1927, и др.). През 1939-1946 г. живее в Париж и Лондон, където издава списанието „Нова Полша”. Издава сборниците с патриотични и антифашистки стихове „Тревога” (1940), „Пепел и вятър” (1942), а после - „Век на поражението” (1945), „Лирика” (1958), „Нови стихове” (1959), „Разговор със звездата” (1961), няколко сборника с избрани стихове. Създава и драмите „Варшавският негър”, „Бездомният лекар”, „Семейство”, както и критични статии и бележки. След войната е представител на Полша в ЮНЕСКО - до 1948 г., после ръководи емигрантския Институт за полска култура. В 1951 г. се връща в Полша. Председател на Съюза на полските писатели (1956-1959). Умира на 4.07.1976 г. във Варшава.


Публикации:


Поезия:

ЗАЩИТА НА СТИХА/ превод: Първан Стефанов/ брой 65 септември 2014

ВАРШАВА/ превод: Дора Габе/ брой 113 януари 2019