Антони Слонимски

превод: Евгения Динкова

Почти всеки пишещ се е сблъсквал в живота си с графомани. Това става по два начина: или самият пишещ е графоман и в такъв случай постоянно се сблъсква със себе си, без да знае че има взимане-даване не със себе си, а с графоман, или не е графоман и тогава е длъжен да се сблъсква с други пишещи, които в повечето случаи са графомани.

Всяка редакция на вестник или списание, всеки автор пишещ у дома си трябва да бъде подготвен да го наобикалят по най-невъзможен начин графомани. Те са няколко вида. Първият вид е графоманът откривател и изобретател.

Трупва ви се на главата един такъв господин, облечен смачкано, с артистично завързана вратовръзка, сяда без да го поканите и казва с предразполагаща усмивка:

- Открих нещо, което положително ще ви заинтересува. Става дума за нов вид изстисквачка с брояч.

- Ама, извинете, но това изобщо не ме интересува.

Откривателят не губи настроение.

- Ето вижте - казва - освен ако предпочитате обувки от желязо или валутна реформа, решил съм също загадката за извършеното от Биспинг (1) убийство, мога също да ви предложа начин за хранене на риби с вазелин.

На излизане графоманът откривател ви оставя пакетче увито с вестник и си отива, за да се появи на следващия ден в още по-чудесно настроение. Никога не съм виждал графомани от тоя вид да са тъжни. Един автор на сериозен труд за непромокаемите табакери, цели дни се навърташе под прозорците на редакцията.

Лицето на бледия младеж, укриващ се във входа, излъчваше благодушие и вяра, на която би завидял самият Едисон. Графоманите откриватели са обикновено приятни, дружелюбни и мили хора.

За разлика от графомана поет, който е злобен, заядлив и докачлив индивид, който не се стеснява да си послужи със сила. От идването си в редакцията такъв графоман, почва да налага волята си. Ръкописът му е винаги в един екземпляр. Не можел да ви го остави. Искал да ви го прочете на място. Освен това ви моли да му пращате вестника, за да можел да се «запознае» с водещата линия и заявява, че дали ще стане сътрудник зависело от хонорара.

Стиховете щял да си оправя сам. Отговор, положителен разбира се, трябвало да получи веднага, защото тъкмо заминавал в чужбина. Това за чужбината е вмъкнато нарочно, за да събуди интерес към личността му.

Стиховете му винаги са в цикли и можело да се издадат само целите цикли. Заглавията обикновено са едни и същи: Резеда, С очите на душата, Пастели, Скерцо и Цветята на мечтите. Набор 1926-27 предлага нововъведения - Сонети и Сеизмографи на душата.

Не дай Боже такъв ръкопис да се изгуби в редакцията! Графоманът, за който всяко идване е удоволствие, се счита упълномощен да си пъха носа в най-потайните кътчета на вашата служебна работа. Разисква по телефона, мъкне ви се вкъщи и накрая, когато ръкописът се намери, така го хваща яд, че за да си отмъсти ви затрупва с нови купища поезия, новели и драми.

Обикновено такъв графоман преди това е публикувал някъде свои стихове, и за да ви докаже, вади от джоба си стар, омазнен брой на «Блушч», «Куриер Варшавски» или «Трубадур». Понякога се маха и не се обажда с месеци, след което изведнъж ви се изтърсва вкъщи, точно когато имате гости.

Тогава се представя на непознатите и най-нахално се меси в разговора. Понякога графоманите ползват услугите на някое подставено лице. Идва например забавен възрастен господин и ви показва на четвъртинка лист поетично написани с молив мъките на цветята, които няма с какво да дишат.

- Как ви се струва, на колко е години?

- «На шест, седем» - си викате на ума с цялата си наивност.

- Септември месец навърши двайсет и една - казва таткото на надареното дете. След което започва да ви разказва за детството на автора на стихотворението за липсата на въздух.

- Той не знае, че съм дошъл при вас. Никога не би се съгласил. Когато беше на шест годинки в нашето имение на село, защото аз, господине, някога бях заможен човек и ако не беше Грабски (2) … тъй де, като беше на пет годинки, бавачката му каза … - и т. н.

Отделна категория както винаги съставляват графоманите евреи. Болшинството от тях са младежи, които пет пари не дават за външността си, които по време на разговора впиват погледа си във вас и ви гледат така, сякаш искат да проумеят тайната, на която според тях се дължи писането на стихове за вестника.

В погледа им личи готовност да попият всяка ваша дума и желание за откровена близост в тая чувствителна материя. Всяка несполука, която срещнат на пътя си, приемат като лична и с нищо незаслужена обида.

Естествено всички тия категории се отнасят за начинаещите графомани. Улегналият, цененият, а дори понякога славният графоман, това вече е тема, която надхвърля рамките на моята компетентност. Любопитните препращам към учебниците по история на литературата.

__________________________

(1) барон Биспинг - става дума за най-известната криминална история в Полша отпреди Първата световна война; баронът е заподозрян в убийството на граф Друцки-Лубецки, с който е бил в приятелски отношения - Б. пр.

(2) Владислав Грабски (1874-1938) - министър-председател на Втората полска република, осъществил паричната реформа ? Б. пр.