Антони Слонимски

превод: Евгения Динкова

Искам тук да засегна една болна тема. Все по-често четем и чуваме подигравки по адрес на снобите. Подиграват се най-вече артистите, които материално зависят почти изцяло от съществуването на снобите.

Снобът се е родил от подигравки и от подигравки може да умре. Дълги години осмиваха еснафите и буржоата, че не разбирали от изкуство, че не се интересували от литература, че не купували книги и картини.

А когато разкаялите се буржоа се засрамиха и взеха да се правят, че обичат поезия, когато свикнаха да купуват картини и скулптури, почнаха да им се подиграват, че били сноби. Не е хубаво така. Сега един заможен човек го е срам да влезе в книжарница да си купи разписанието на влаковете, защото ще кажат, че от снобизъм си купува книги.

Трябва от ежедневната употреба веднъж завинаги да изхвърлим понятието сноб или да наричаме сноби само хората, които не се интересуват от изкуство. Да се подиграваме да речем на зъболекарите несъбиращи дърворезба, на лекарите нечетящи «Скамандър» (1) или на адвокатите, непризнаващи Перковски (2).

Време е да преразгледаме нашето отношение към снобите. Не бива да мислим, че да си сноб е кой знае какво. Всеки може да бъде сноб. Да оставим настрани артистичния снобизъм. Естествено това зависи от сумите, с които разполагаме. Ще ви дам няколко прости примера.

Най-евтиния снобизъм можете да практикувате ето така: купувате си или взимате назаем клечка за зъби и я слагате небрежно в зъбите си, след което заставате пред най-елегантния ресторант и чакате някой познат да мине. Ако дълго време никой не мине и клечката вече не става, взимате втора, после трета. При третата или четвъртата обезателно ще се мерне някой познат и ще си помисли, че сте се наобядвали в хубав ресторант.

Долнопробният снобизъм втора степен се състои в това за два гроша да си купите бланка за телеграма, умело да я попълните и уж скришом да я преглеждате, когато сте в многобройна компания.

Естествено това не може да бъде компания от хора свикнали да пращат телеграми, защото тогава няма да има ефект. Най-добре е за тази цел да изберете крайно бедни или неграмотни хора. За двайсет гроша можете вече да се пуснете спокойно по широките води на снобизма.

С тия пари си купувате вестник и се преструвате, че го четете, или нарочно хващате трамвая без никъде да ходите, има още една възможност - да поискате да се обадите от телефона на кафенето по някакъв много важен повод.

Някой ще ми възрази: «Добре, ама това снобизъм ли е?» Самият факт, че се правим на по-издигнати отколкото сме, достатъчен ли е, за да ни наричат сноби?

Не, самото преструване не е достатъчно. Ако се преструвате, че четете вестник в стая, където няма никой, няма да постигнете целта си.

Нужна е публика. Защото снобизмът се състои в това да внушавате на околните похвално, а същевременно невярно мнение за вашите вкусове. Човек който знае и обича да чете, не е сноб, а т. нар. интелигент, тоест нещо далеч по-калпаво и незначително.

Имаме достатъчно интелигенти, сега се нуждаем от сноби, при това от сноби богати и напращели от здраве. Но същината на въпроса се свежда до друго - как да направим така, че снобите да се интересуват от изкуство.

Тъй като в днешни времена се навъдиха едни тарикати капиталисти, които открито заявяват, че нямат никакви културни нужди и ние оставаме с пръст в устата. Минаха времената, когато Шопен взимал назаем от почитателите си суми, с които можело да се купят няколко чифлика.

Възможно е по онова време чифлиците да са били много евтини, но пък и времената са били други. Някога банкерите от снобизъм канели артистите и им давали пари, сега артистите се държат снобски, когато са на гости у банкерите, а пари взимат назаем от приятели.

От снобизъм все по-често подхващат разговори за пътешествия, дрехи, пари, хонорари и заведения, а хитрите капиталисти - за поезията на професията си, за естетиката на търговските сделки и за патоса на промишленото производство.

Не можем да се примиряваме с това. Много молим, да почнем отначало. Нека всеки си дойде на мястото, защото така няма да се разберем - от снобизъм поетите ще вземат да канят вкъщи банкерите, да говорят за предприятия, консорциуми, транзити и дивиденти, от снобизъм ще вземат дори да купуват акции и да се абонират за «Преглед на металурга».

А разсеяните, небрежно облечени банкери, приглаждайки дълга коса и реейки замечтан поглед в далечината, ще ни изнудват да им даваме вечери, билети за театър и пари. А после на всичкото отгоре ще ни се подиграват, че сме били сноби.

_____________________________

1. «Скамандър» - от името на бога на река Скамандър, минаваща край древна Троя; във войната същият бил на страната на троянците - най-значимата литературна група от Междувоенна Полша; Антони Слонимски е един от създателите й. - бел. прев.

2. Пьотр Перковски (1901-1990) - полски композитор и преподавател в Консерваторията. - бел. прев.