ВСИЧКО
превод: Атанас Далчев
Дали в Тулуза, във Дакар, в Анкара,
дали в Унгария, дали в Сахара
или на влажната Шотландия в мъглата,
или пък тук във Лондон необятен,
все по-далеч от пътя ни възвратен
неумолимо носи ни вълната.
И за какво така кръвта си леем,
и за какво ли толкова копнеем?
Какви съкровища в света ни са отнети?
Не за богатства, не за шумна слава
ний бродим от държава във държава,
а за неща по-скъпи и по-свети.
Не за владичество върху земята,
а за да можеш в хубавото лято,
под явора приседнал с книга във ръцете,
да слушаш разговора на селяка
и на комари бръмнали рояка,
в лъките цвиленето на конете.
И не да управляваш други хора,
а да намериш у дома отмора;
със свойте да поделяш хляба справедливо
и на притихналия път излезнал,
да поздравиш в нощта небето звездно
и под това небе да спиш щастливо.
Отново изпод родния си покрив
да хвърлиш взор към кестените мокри,
да гледаш дълго мокрите листа и птички.
В алеята да крачиш с крачки леки,
да си припомняш старите пътеки.
Туй не е много и все пак е всичко.
