ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ
превод: Евгения Динкова
Четенето у нас е на печално ниско ниво. Броят на читателите е смешен. В една трийсетмилионна страна продажбата на сензационен роман в пет хиляди екземпляра се счита за рекорд. Сборниците стихове се издават в няколкостотин екземпляра. Стойността на творбата е без значение. «Елегиите» на Жеромски се продадоха в две хиляди екземпляра. Мъчно може да се каже, дали това се дължи на липсата на пари или на конкуренцията от страна на киното и телевизията, или е от безразличие. Струва ми се все пак, че основната беда идва от нежеланието да се чете, а не от невъзможността за това. Потвърждение са тиражите на ежедневните издания в столицата, които взети заедно стигат двеста хиляди екземпляра, тоест размера на тиража на едно полско издание, излизащо в Чикаго. Читателите на книги са по-малобройни от футболните запалянковци, по-малобройни от шахматистите. Те са толкова малко на брой, че държавата би трябвало да ги вземе под защита, както взима зубрите в Беловежката гора. И поне да ги биваше! Дори сред тая шепа хора има немалко кютюци, пълни проклетии. Сами ще видите. Ето ги.
1
Читателят-напаст, който хваща перото. Подчертава с молив някои изречения, слага въпросителни и в полето пише коментари. Де що има нещо спорно, веднага си пъха гагата. Обича логиката. Помни, че преди шест години някой си бил на друго мнение по въпроса и изтъква това пламнал от възмущение. Сам е говедо, затова иска и другите като говеда да не си променят възгледите. Не го интересува кой какво пише, а какво той с немощния си ум мисли. Дава съвети. Съветва Жеромски да остави писането. Когато един роман е в два тома, винаги ще каже, че вторият е по-лош. Ще похвали нещо у един писател само напук на друг. Нищо не харесва. Но вижте той как пише. Прочетете тия каши и вонящи простотии, с които се перчи вкъщи, в гостната, пред цялата фамилия. На собствената си майка подарява за именния й ден том с кореспонденцията на Леонардо да Винчи с посвещение от Стаф (или обратно). Всъщност не на именния й ден, а на рождения, защото у евреите няма именни дни.
2
Недоволният. Не харесва нищо, но чете с охота. Един мой приятел има такъв бръснар. Всяка сутрин взима нова книга назаем и на следващата я връща намусен. За Конрад казва: «Ама че глупаво», за Жеромски: «За какво му е било да пише това?», за Виктор Юго, че «лъжел хората». За Сенкевич: «Тоя май е болен». Дори «Прокажената» (1) не му харесва. Върнал я и казал, че няма желание да чете втория том. Когато му обяснили, че е в един том, помълчал малко и рекъл: «По-добре». Най-сетне нещо одобрил.
3
Читателят на скандинавска литература. Такъв, на който не му пречи, че Гьоста е мъж, а не жена. Обича, когато е за човешките неволи, за дребните, обикновени хорица, над чиито глави бучи космосът. Естетът. След време от него израства читател на класическа литература: «Аз чета само класиците». Което значи: нищо не чета. Освен ако вземе от библиотеката «Участта на жената» (2) или Арсен Люпен, тогава ги чете скришом, че чак пушек се вдига.
4
Лековерният читател. Мозъкът му мели всичко. Чуди се, но вярва. Като прочете в първоаприлския брой, че някой бил ужилен в крака от имел или че пред мировия съдия се е изправил самият гръм с майка си светкавицата, ще каже: «Боже Господи, какви неща стават на тоя свят». Вярва, че евреите искали да убият Новачински (3) с маца (4), че Великополша разбира от кино, че Стронски (5) е малообразован благородник от Подоле, че виновно за скъпотията е майското правителство (6). Чете всички вестници, книги, седмични издания, търси истината и ходи по света с мътна и натежала от простотии глава. Нощем спи лошо и умира в нищета и унижение.
5
Надушващият. Впива поглед във всеки напечатан лист хартия, сякаш иска да го продупчи с очи. Чете по три пъти всяко изречение и умът му щрака. Знае всичко. Като прочете стихове от Тувим, казва: «Той е пращал писма на оная блондинка от Томашов. Знам ги тия работи. Вуйчо й работеше в Гданск». Ако е жена, познава наизуст всички любовни и роднински връзки на автора. На един роман гледа като на клюка. С еднакъв израз на лицето говори за героите на «Човешка комедия» и за леля си Роза Маргарита Хокус Бокус. Мъчно може да се угоди на такъв звяр. Освен ако издаде човек телефонен указател със списък кой с кой ходи, кой чий роднина е, кой с кой живее и с чии пари.
6
Разсеяният читател. Непоносим, интелигентен, чувствителен, изплъзващ се читател. Да можеше само малко да си посъбере мислите, малко да се съсредоточи! Прочете смешен фейлетон и първото изречение така го разсмива, че почва да се смее и да плещи на тая тема, забравяйки четенето. Пропуска цели страници, после не разбира какво е станало и загубва интерес към автора. Когато наведе глава над книгата, на човек му идва насила да задържи тая немирна, разсеяна глава, която забравя началото, преди да е стигнала до края. Струва си да заплюеш такъв читател, но от изброените той именно най-добре схваща и най-смислено разсъждава, за жалост само за кратко, преди всичко пак да обърка.
Среща ме веднъж на улицата и казва:
- Почнах да чета вашата книга. Чудесна. Но някой ми я взе и не можах да я довърша. Не помня заглавието и лошото е, че не помня кой я взе. Кога се връщате!? Не измръзнахте ли? Защото там сигурно е студено. За тия плодове, не помня как се казваха, беше много смешно.
До ден днешен не знам, дали ме взимаше за Гетел (7), или тъкмо четеше Гетел, мислейки, че автор на това което чете съм аз, или нас двамата бъркаше с Осендовски, а Осендовски с Осовецки, или че чисто и просто четеше моята книга «Под тропиците», мислейки, че чете описание на Исландия. Господ да му е на помощ. Колко жалко, че пише човек за такива хора, но далеч по-лошо става, когато такъв индивид по същия начин чете разписанието на влаковете или Наказателния кодекс.
7
Читателят-мечтател. Чете в леглото, вечерно време или през нощта. Едновременно пуши много или яде бонбони. Опиянява се, омайва се от съдържанието на книгата. Еднакво усърдно поглъща добри и лоши книги. Авторите не помни. От стил не разбира. Прескача природните описания. Не обича заплетените психологически интриги. С особена лекота във всяка книга издирва еротичния сюжет и се вкопчва в него с двете ръце. Не се оставя да бъде спечелен от автора - всичко което пряко не засяга отношенията на двата пола, прескача безмилостно, без да му мигне окото. Докато не разбере, дали Хамлет е ухажвал Офелия, дали Виниций е обладал Лигия, дали Данте е хванал Беатриче за ръката - няма да заспи спокойно.
8
Читателят-трион, който харесва Хебел (8). Обича да попрочете нещо тежко, някой обемист том, написан мъгляво. Попадне ли на чужд израз, проверява в речника. Държи на писалището си речника на Арцт «Двайсет хиляди чуждици». Добросъвестна мърша. Не обича ясното, краткото и остроумното. Когато с триста зора изчете някоя мътна, развлечена и натъпкана с философщини статия, изпитва задоволство, че е разбрал горе- долу за какво става дума. И е благодарен на автора. Нима трябва открито да си признае, че с мъка е проумял нещо калпаво или че е изпитал затруднение, докато разгадае нещо ненужно? Не. Предпочита да изповядва универсализъм. Събира триони, които е успял да изчете! Казва, че в тях имало дълбочина и затова в собствените си очи минава за интелигент. Ясното и простото счита за наивно. Неграмотен, кух пън. Ще прочете още една статийка, още една книга и вече ще си състави комплект. Тогава и с чук няма да му счупиш главата, така ще се вдърви. И дума да не става да се откаже от своите знания, придобити с толкова труд и пот на челото. Не можеш с нищо да го убедиш, можеш само да го изхвърлиш за боклука. Ненужен, тъп, мъртъв читател.
*
Ето някои читатели, които познавам лично. Това не ме разколебава да пиша, тъй като се утешавам с надеждата за посмъртна слава, макар - да си призная - бих искал преди това да видя с очите си жестоката агония и трагичната смърт на описаните по-горе лица. Съществуват някъде добри и честни читатели. За тях пиша тия фейлетони. Такива, които четат Декобра (9) и Леблан, защото наистина им харесват, а не защото са кой знае колко изтънчени.
_________________________________________
1. «Прокажената» - прочут роман от Хелена Мнишкувна (1878-1943) - (бел. прев.)
2. «Участта на жената» - скандален роман от Виктор Маргьорит (1866-1942) - (бел. прев.)
3. Адолф Новачински (1876-1944) - полски писател, известен с изказванията си против евреите - (бел. прев.)
4. Мацата е безквасен хляб в еврейската кухня, приготвян традиционно за празника Пасха - (бел. прев.)
5. Хенрик Стронски - украински историк пишещ за поляците в Украйна 1920-1930 - (бел. прев.)
6. Става дума за майския военен преврат в Полша 1926 г. и идването на власт на маршал Йозеф Пилсудски - (бел. прев.)
7. Фердинанд Гетел (1801960) - полски писател, председател на Съюза на полските писатели в Междувоенна Полша - (бел. прев.)
8. Йохан Хебел (1760-1826) - немски писател, теолог и педагог - (бел. прев.)
9. Морис Декобра (1885-1973) - треторазреден френски писател - (бел. прев.)
