ВАРШАВА
превод: Дора Габе
С глас натежал от сълзи те зова, Варшава,
пред радио Париж и радио Тулуза,
теб гордата, разрита от куршуми цяла,
разсипана в руини, черна от пожари.
О, как сурово гледаш през дима и здрача,
с очите на прозорци и стъкла избити.
Знам, няма да се върнат варшавските нощи
със топлия си дъх и мирис на липите.
И няма да почукам вече на вратата
със онова сърце, тъй предано и младо,
защото ще намеря в родната си къща
презрение и студ, и рухнала грамада.
Макар и да зараснат твоите руини,
кръвта ти по паважа ще засъхне нявга,
но слънцето ще хвърли сянката грамадна
на Родината, сянка, дето мрачно ляга.
Виж как лежи сега върху Париж! И ако
е писано във тази сянка да живеем -
през нощите, в които стихват шум и врява, -
какви са мислите и сънищата в нея?
