Фернанду Песоа (Fernando Pessoa), португалски поет, прозаик, драматург, есеист, преводач, класик на португалската литература, е роден на 13.06.1888 г. в Лисабон. Когато е на 5 години, умира баща му, музикален критик и чиновник в министерството на правосъдието, а на 6 години - и брат му. Пише от малък (1895). След втория брак на майка му за португалския консул в Дърбан (Южна Африка) (1895), бъдещият поет завършва начално образование в Дърбан и Кейптаун. В 1901 г. пише първите си стихотворения на английски език и пътува със семейството си в Португалия при роднини. През 1903 г. на изпитите в университета на Кейптаун написва съчинение на английски език, което получава наградата на кралица Виктория за най-добро есе - първо място сред 899 кандидата. Печата стихове от 1902 г. През 1905 г. се връща окончателно в Лисабон. През 1906 г. се записва във висшите филологически курсове (сега - Филологическия факултет на Лисабонския университет), които прекъсва, без да завърши и първи курс. Открива малка типография, а след като тя фалира, до края на живота си превежда търговска кореспонденция. Като есеист и критик най-напред се изявява със статии в сп. „Орел” („Aguia”) през 1912 г. Един от създателите на литературното списание на португалския футуризъм „Орфей” („Orpheu”) (1915). Пише под десетки псевдоними, но Алберто Каейро, Рикардо Рейс и Алваро де Кампос са, по думите на Песоа, напълно самостоятелни личности, които пишат неща, които самият той не би могъл да напише. Песоа ги нарича хетероними, а не псевдоними, защото това не са измислени имена, а други имена. През 1918 г. за своя сметка печата първото издание на поемата „Антиной”, написана в 1915 г. Приживе издава само една книга на португалски - „Послание” („Mensagem”, 1934). В този мистичен сборник Песоа прославя португалските крале и героизма на португалците в епохата на великите географски открития. Неслучайно определя национализма като дейно родолюбие. Издава и три други сборника, включваща поезията му, написана на английски между 1918 и 1921 г.: „35 сонети” („35 Sonnets”, 1918), „Английски стихове I-II” и „Английски стихове III” („English Poems I-II”, „English Poems III”, 1922). Публикува в пресата статии по политически и социологически теми (1919). През 1924 г. заедно с Руй Ваш започва издаването на месечното литературно-художествено списание „Атина” („Atena”). През 1935 г. написва автобиографията си, която е публикувана изцяло през 1988 г. Превежда англоезични поети. Умира от цироза на 47 г. на 30.11.1935 г. в Лисабон. След смъртта му остават непубликувани повече от 27 500 страници. През 1982 г. за първи път е публикувана „Книга на безпокойството” от Бернарду Суареш (Песоа), откъси от която се печатат през 1929 -1932 г. На български са издадени книгите му „Пазачът на стада” (1977, превод - Георги Мицков), „Стихотворения и поеми” (1996, превод - Георги Мицков), „Книга на безпокойството” (проза и дневници, 1997, превод - Даринка Кирчева), „Поезия” (2000).

Публикации:

Поезия:

ЛИДИЯ/ превод: Румен Стоянов/ брой 62 май 2014

МАГАЗИНЧЕ ЗА ТЮТЮН/ превод: Николай Тодоров/ брой 69 януари 2015

ИЗ „ПАЗАЧЪТ НА СТАДА”/ превод: Румен Стоянов/ брой 72 април 2015

КОГАТО ТЯ МИНАВА/ превод: Виолета Бончева/ брой 119 юли 2019

КОГАТО/ превод: Атанас Далчев/ брой 125 февруари 2020

ТРИСТИШИЯ В СТИЛ ХАЙКУ/ бележка и превод: Златка Тименова-Вълчева/ брой 128 май 2020

За Фернанду Песоа:

ФЕРНАНДУ ПЕСОА ЗА СЪКРОВЕНАТА МОНАДА НА ДУШАТА/ автор: Красимира Василева/ брой 64 юли 2014