КОГАТО
превод: Атанас Далчев
КОГАТО
Когато скачат вън децата
и аз играта тяхна чувам,
започва нещо във душата
и да се вълнува и ликува.
И детството, което нямах
приижда в прилива потаен
на радост някаква голяма,
що никой няма да узнае.
Ако сега, кой бях, е тайна
и кой ще бъда е видение,
то кой съм - чувствува безкрайно
сърцето мое с упоение.
***
Защо животът ми не бе кола, запрегната с волове,
която тръгва сутринта по старото шосе познато
и после, стигнала целта, оттам завръща се отново,
на свечеряване, почти по същото шосе познато.
Не бих надежди имал аз, бих имал само колелета…
Ни бръчки, нито косъм бял познавала би старостта ми…
Кога отслужа своя дял, ще хвърля мойте колелета
и аз катурнат ще лежа в една от дворищните ями.
***
Как бих желал да съм праха по пътя,
нозе на сиромаси да ме тъпчат…
Да бъда някоя рекичка бистра,
на моя бряг перачки да дохождат…
Да бъда низът от тополи речни,
с небе отгоре и вода отдолу…
Да бъда мулето на мелничаря,
той да ме удря и да ме обича…
Тъй по-добре, отколкото, заскитан,
назад в живота скръбен да се взирам…
