Константин Иванов Коняров, български писател и преводач, е роден през 1910 г. Рисува и пише от детска възраст. Учи в Рисувалното училище (Художествената академия) - София. За пръв път печата стихове във вестник „Жупел” (30.09.1931 г.) Превежда поезия от руски език от 1935 г. Живял и работил в Стара Загора. Изявява се като литературен историк, краевед, преводач, публицист, критик. От 1961 г. става редактор на хумористичната страница на вестника на БКП - Стара Загора. Пенсионира се през 1966 г. Автор на книгите „Жълта преса” (стихове, 1933), „Корупция” (хумористични стихотворения, 1935), „Прицели” (сатири, 1944), „Нако Колев” (биографичен очерк, 1956), „Самотна лодка се белее” (студия за М. Ю. Лермонтов, 1992), „Зала на смеха” (хумористични стихотворения, 1994). Редактира и участва в сборниците „Литературна Стара Загора” (1955), „Страници за героите” (1960), „Литературна Стара Загора” (1965). Участва в сборници и антологии - „Жар” (1936), „Усмивки с ирония” (1939), „Антология 9 септември” (1945), „Антология „Да работим” (1945), „Вярност” (1981) и др. Съставител и преводач на сборника „Гласове от Волга” (1985) с произведения на писатели от Куйбишев-Самара. Превежда творби на около 50 поети, предимно руски и няколко стихотворения на френски поети комунари. Преводач на книгите „Бородино” и други стихове” от М. Ю. Лермонтов (1941), „Белите флагове” от Нодар Думбадзе (роман, 1977), „Архангелската гара” от Леонид Словин (повест, 1985). Член на Съюза на преводачите в България (1982). Умира на 07.03.2002 г. Посмъртно, през 2007 г. е издадена книгата му „Градът на поетите”.

Публикации:

Поезия:

ИЗ „ЗАЛА НА СМЕХА” (1994)/ брой 66 октомври 2014

ЕСЕННОТО СЛЪНЦЕ/ брой 67 ноември 2014

ЗИМА/ брой 69 януари 2015

ИЗ „ЗАЛА НА СМЕХА” (1994) - 2/ брой 89 ноември 2016

Публицистика:

ПЕТЪР ИВАНОВ/ брой 57 декември 2013

Преводи:

Михаил Лермонтов - БОРОДИНО/ брой 57 декември 2013

Валерий Брюсов - РАБОТА/ брой 58 януари 2014

Михаил Лермонтов - ПАРУС/ брой 98 септември 2017