ПЕТЪР ИВАНОВ
Из книгата „Градът на поетите” (2007)
За Стара Загора 1875 г. е паметна и с едно истинско литературно събитие: появата на първата възрожденска поетична книга - „Стихотворения” от Петър Иванов (1847-1927, Стара Загора), с която се поставя началото на литературния процес в града. Петър Иванов се изявява почти едновременно като публицист, преводач и поет.
Завършил първоначалното си образование с отличие, той се отличава между съучениците си със своите интелектуални способности, всички му предричат голямо бъдеще. Това става причина да го изпратят да учи в Белград, където, след като завършва VI клас, продължава образованието си в духовната семинария (1864-1870).
Усвоявайки богословските знания, той се учи и на родолюбие във Втора българска легия на Раковски в Белград, където възприема революционните идеи и по-късно с дейността си оставя име на изтъкнат възрожденец.
Родният език, усвоеният в Белград сръбски и в семинарията църковнославянски за Петър Иванов са солидна база за ползването на руски, украински, даже и на чешки език. А до завършването на VI клас навярно учи и френски.
Първото си стихотворение Петър Иванов печата в списание „Читалище” през 1871 г., а две години по-късно превежда от френски и издава в Цариград повестта „Ракийска чума” от Ханрих Чоке (Чоке, Чокса). Според оскъдните библиографски данни - полезна книга за богати и сиромаси, за стари и за млади.
Книгата „Стихотворения” (Цариград, 1875, печ. „Напредък”) съдържа 74 стихотворения. В нея са включени и стихотворенията „Два гарвана” по Пушкин, „Затворник” по Лермонтов, „Ръбец” от Тарас Шевченко и „Лепа наша домовина”, подражание на хърватска песен.
След „Пророк” в превод на Петко Р. Славейков (1865) преводът на „Узник” от Петър Иванов е второто Лермонтово стихотворение, преведено на български език.
Стихотворенията на Петър Иванов не блестят с голям поетичен талант, но гражданският патос на поезията му отразява въжделенията на една епоха.
По време на Старозагорското въстание (1875) поетът е арестуван като опасен комита. В старозагорския зандан той написва най-хубавото си стихотворение „Затворник на заточение”, което звучи като една дълбока прощална балада. В нея са изразени чувствата на хиляди български революционери с подобна съдба.
Мащабно като преводач на поезия Петър Иванов се изявява доста по-късно, през 1891 г., когато превежда и издава книгата „Горски Венец” от черногорския поет, владика и княз на Черна гора Петър Петрович Негош. Книгата е отпечатана в скоропечатницата на Т. Х. Тошев в гр. Видин. В предговора, след като запознава читателите с живота на Негош, Петър Иванов прави висока оценка на неговото поетично творчество.
Характеризира го като произведение на един от родоначалниците на новата сръбска литература. Българското издание не е пълен превод на книгата. Изпуснати са някои моменти, които не биха представлявали интерес за нашия читател. Преводът е издържан, както и оригиналът, в 10-слогов силабичен стих в духа на народната песен. Постигнат е епичният патос на оригинала.
Петър Иванов опитва перото си и в областта на драмата. През 1884 г. издава „Апостоли на свободата”, драма в три действия със сюжет от Старозагорското въстание през 1875 г. Отпечатана е в Пловдив. През 1892 г. издава „Българска народна школа”, драма в три действия, отпечатана в Шумен. Той завършва своето поетично дело със стихосбирката „Въздишки и сълзи”, Стара Загора, 1925 г. След Освобождението Петър Иванов активно се включва в строителството на нова България и разгръща цялата сила на многостранната си творческа натура.
