Димитър Аджарски

Димитър Иванов Аджарски, български поет, прозаик, педагог, е роден на 24.07.1904 г. в село Дойренци, Ловешко. Завършва основно образование в родното си село, средно в педагогическо училище в Ловеч и Учителския институт в Шумен. Дълги години работи като прогимназиален учител - в село Дойренци; училищен инспектор в Свищов. Печата от 1926 г. Сътрудничи на сп. „Угар”, „Фар”, „Стожер”, в. „Светлоструй”, „Хоризонт”, „Сеяч”, „Дума”, „Мисъл”, „Път”, „Литературен час”, „Сноп”, „Мост”, „Просветно единство”, участва в литературните сборници „Светлоструй”, „Ведрина”, „Брод”, „Нива”. Пише под псевдонимите Стамен Бетонов, Адажио, Владимир Бойков, П. Митан, Чаир. През 1927 г. възстановява работата на читалище „Просвета” в родното си село. Създава първия в страната селски литературен кръг „Младо село” (1936). Редактор на в. „Мост” (1930-1931, Ловеч), в. „Гребец” (Ловеч) и „Изворче”. Член на Съюза на писателите от провинцията и негов секретар. Автор на стихосбирката „Пред изгрев” (1929), „Два свята” (разкази, 1932), „Жълтото око” (разкази, 1931), „По белия друм” (повест, 1934), „Приятелите на смъртта” (разкази, 1935), „Зад кулисите” (разкази, 1937), „Дълг и чест” (драма), „Завой” (роман), „Тракторист” (роман). Пише и за деца - „Когато късметът ти работи” (детска пиеса, 1942). Участва заедно с Димитър Добрев и Петър Стъпов в издаването на антология „Светлоструй”. Умира на 20.10. 1944 г. в родното си село.


Публикации:


Проза:

ИЗКУШЕНИЕ/ брой 50 април 2013


Публицистика:

ПИСАТЕЛ И НАРОД/ брой 50 април 2013


Критика:

В НОЩНИЯ ВЛАК/ брой 91 януари 2017