Стефан Станчев

Книгата на г-н Дим. Аджарски „По белия друм”, София, 1934 г., библ. „Простори”, след сборника му разкази „Два свята” е приятен опит за навлизане в по-широките полета на повествуването.

Авторът, обаче, разработва сюжет, който е колкото обикновен, толкова и сантиментален, и най-хубавото, което постига е в идеята на разказа - мила, човечна.

Писателят от столицата - Деян Руменов, присъствува на представяне пиесата му на селска сцена. Бляскаво приет, той привлича всички, а те с „луд възторг” му благодарят.

Театралната вечер става причина за неспокойни погледи между него и учителката-актриса („примадона”) Лиляна, непокварено момиче, което той първи целува, вместо маркиране, през репетицията.

И в това „прекрасно цвете в буренясалата градина на селската действителност”, се влюбва опитният софийски герой. („Много жени минаха покрай мен.. .,,) Лиляна после е в София, живеят щастливо.

Заминала, страстта не угасва. Разменят си писма. Преплита се и интригата на друга любов - между Деяновия приятел Влади и свободомислещата Людмила.

Повестта свършва с тържеството на Лиляна, при която отива за свободно съжителство героят на разказа. И се открива пред двамата „белият друм на любовта”…

Чрез този край авторът разрешава по своему големия въпрос за полезна обществена работа в селото, но това не е достатъчно убедително, защото в развитието на разказа, главният герой е обрисуван с чертици, които не ни го представят като положителен характер.

Може би, г-н Дим. Аджарски има съзнанието за това, та го облича в интересната мисъл: „-да създадем нов живот, - смятам, че е трудно, че е рядък подвиг!”

Добър образец, все из този кръг в литературата ни, е повестта на г-н Ант. Страшимиров „Кръстопът” и ако младите наши белетристи тачат рудника на миналото, ще могат да усмиряват бързината на вдъхновението си, което ражда красивото само в спокойствие. Нали някога критиците искаха от белетриста не само възпроизвеждане на частица живот, но още - знание и опит?

Днешното време отново ни връща към тия свещени завети и ние вярваме, че г-н Дим. Аджарски, който има дар на разказвач, ще оправдае надеждите ни за успехи в бъдеще.

Трябва да допълним, че той сигурно ще очисти речта си от чуждици и неуместки, както и от зле построени изрази.

Колко хубаво е описана срещата с Лиляна (на 8 стр.) и колко са ненужни уводните думи на книгата, също и първото писмо на Деян (стр. 22) Нали и героят на повестта казва, че чрез труд ще се подготвим за красотата?

Ето вярният и единствен закон за твореца.

——————————

сп. „Гребец”, бр. 2, 1934 г.