ТОЙ НЕ УМИРА!
На 2 юний 1876 год. плесна коварният куршум по гордото чело и прониза главата, в която кипеше всемирният гений на един необикновен човек.
Един куршум - една велика загуба!
Един куршум само и край на един непрестанен бунт във вечно вълнуваща се душа, край на един живот, за да почне друг в смъртта.
Блика алената кръв из високото чело, вдигат се пари и рисуват широк, светъл ореол - ореолът на безсмъртието, който увенча героя.
Лежи той, певецът, революционерът, - а над него слънцето в кървав залез, сърдито допраща последни лъчи и ръски сълзите на цял народ.
Глух тътен разтърсва земята, а някъде далече се дочува дрънкане на тежки вериги. Ломят се железните вериги, които от векове притискат многохиляден и измъчен народ.
Злокобен звек пронизва надлъж и нашир родната земя и разнася вестта за смъртта на оня, който раздуха пламъка в душите, що в копнежа се носят към свободата, братството и мира.
- Ботйов падна убит! - прогърмя по всички краища.
- Той още живее! - отвърна ехото.
Тръпнат полята. Скръб чемерна, огромна и велика покрусва сърцата… Ридания - глухи и страшни… Плач и всенароден протест…
Балканът настръхнал, бучи и подема великата песен:
„Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небо, звяр и природа
и певци песни за него пеят…”
И, наистина, Ботйов не умря!
Той живее и ще живее много години в душите на ония, които са закърмени с пламенното му слово и кръстени с неговия дух; защото певецът на свободата е оставил шесни, в които се чертаят светлите перспективи за великото единение на народите - най-големият идеал на живота!
Христо Ботйов е символ на безгранична самоотверженост за старите, идеал и мечта - за младите. Той е героичната изкупителна саможертва на хилядите, които знаят „силно да любят и мразят”.
Предтеча, бунтовник и поет - Христо Ботйов можа да прозре през трицветната призма на големия си гений „пурпурната пролет на всечовешкото освобождение” и показа на дело как се мре в борбата за него.
А делото му бе една голямо страдание, свързано с болките и страданията на всички потиснати, с мъките на черните роби под тройното иго.
Преминал през горнилото на „жалка мизерия”, възпламеняван от „високи ламтежи” и с „царствени мечти”, „при никаква възможност: достигнал „титанически подеми” - Ботйов издълба върху скрижалите на новото време веруюто на младите борци за повече въздух, правда и човещина.
И затуй те днес така сърдечно му се покланят, затова и с любов предпочитат за хиляден път трагическата поема, така дивно закръглена, на неговия бурен живот.
Вече толкова години оттогава, а името му все по-често се произнася, песните му все по-гласно се пеят. Сякаш някаква магическа сила ни тегли към това име, към тези песни.
И когато звънът на просветната камбана ни напомня за тоя велик наш съотечественик, цял народ се изпълва с най-възторжени чувства при спомена за един свят образ, за една бурна, но светла епоха - епохата на нашето освобождение.
———-
в. „Светлоструй”, г. 2, бр. 10, юни 1930 г.
