Димитър Аджарски

В нощния влак. Разкази от Карл Виолетов.

Карл Виолетов не е съвсем ново име в литературата ни. Той напечати неотдавна из някои литературни вестници и списания стихотворения, които правят впечатление с образност и звучност. По-голяма част от тия стихове са излезли в отделна книга - „Петдесятница”.

Сега К. Виолетов се явява пред читателите със сборник разкази „В нощния влак”, издание на „Светлоструй”. В тия разкази авторът се налага изведнъж като проникновен изследовател-художник на болезнени психически състояния на човешката душа.

Героите на К. Виолетов страдат в името на някакъв блян („Пред прага на щастието”) или пък изгарят в пожара на личните си чувства („Брат Бартоло”, „Голямата мечка” и др.)

Образите са така живо и ярко възсъздадени, че неволно се увличаме в разказите, като че ли не четем, а наблюдаваме самата действителност, самия живот.

Страданията и малките радости на героите стават наши. Ние сме напълно под хипнозата на развиващото се действие и всичко изживяваме като своя съдба.

Карл Виолетов разказва просто и естествено, той не търси думите, не се спира над украсата на фразата.

И затова тия разкази тъй непосредствено въздействат върху душата на читателя.

А към това разказване като се прибави вещата и мъдра постановка на въпросите, които авторът разрешава пред нас, имаме вече едно философско углъбено художествено творчество, напълно заслужаващо свое място в литературата ни.

——————————

в. „Литературен час”, 11.03.1936 г.