Димитър Аджарски

Всеки творец в областта на изкуството мисли, че с произведенията си ще допринесе нещо добро за благоденствието на своите читатели (слушатели или зрители), а посредством тях и на обществото. В противен случай художникът не би творил. Тук, разбира се, трябва да изключим ония, които още в ранното утро на своя поетически „възход” са заплетени в мрежата на естетическото верую Lart pоurt Lart - фopмyлa, обвита вече в дебела плесен, чужда на днешното динамично време.
Истинският писател твори главно в две направления:
1. Той може да ни даде в произведенията си чрез преживени образи и картини самата действителност - такава, каквато е - с всичките нейни светли и тъмни тонове; да разкрие пред читателя скритото в живота, онова, което обикновеният, необжегнатият от творчески пламък човек не може да види, или не проумява смисъла му.
2. Писателят може да се издигне над земното, където пошлостта, хаосът и неправдата тържествуват, и да ни посочи нов мир: с нови порядки на нещата, с нови отношения между човека, от една страна, и красотата, правдата и доброто - от друга.
И в единия, и в другия случай, писателят не трябва да забравя, обаче, че творбите му ще попаднат в ръцете на читатели, за които именно са предназначени. А тези читатели искат от книгата: да им даде просветление в душите и да им посочи светли идеали, към които да се устремят. И от тук, ако писателят, чрез творбата си, се открие пред читателя в светлината на близък нему, а в същото време и на водач и пророк - ясновидец - изкуството е изиграло вече своята огромна роля в живота. И обратно. Не съумее ли писателят да завладее и грабне своя читател - творчеството му ще виси някъде във въздуха, губи своя земен смисъл.
Ако признаем, че изкуството не е празна забава на охолници - творци и че то се предлага в ръцете на читатели, които участвуват непосредствено в производството и водят неспирна борба за своето пълно освобождение - става ясно, че това изкуство трябва да се превърне в „мощно идеологическо средство, с помощта на което да се организира живота в желано направление”. Тогава на писателя се налага да пристъпва в творбата си към своя читател с един особен организаторски похват.
Изкуството на писателя в такъв случай трябва да е в състояние да организира чувствата, мислите и волята на масата от читатели и да ги подтикне напред във възхода им към определена цел. Книгата тук се явява като стимулатор в борбите на читателите за по-светли и радостни дни и затова тя ще бъде търсена, купувана, четена и ценена. А нейният автор като обществен двигател, ще заеме с достойнство, един от секторите в интегралното развитие на живота.
Днес, на писателя предстои една по-строга ориентация в политико-обществения живот, в който внася и своя културен принос. Защото читателят иска вече от писателя едно ярко самоопределение. Днешният читател с една категорична самоувереност търси да узнае: „Писателят с нас ли е, или против нас?” И ако писателят сам предварително е определил мястото си в противния на читателя лагер, то книгата му бива захвърлена от последния и отмината с презрение. Ако ли пък читателят види в лицето на писателя един искрен приятел, тогава връзката между единия и другия се заякчава, става неразривна.
Щом горното е вярно, тогава съвсем лесно обяснимо е, защо книгите, които изразяват страданията, борбите и стремежите на икономически слабите, се тъй лесно разпродават и се печатат в такъв голям тираж. А ясно е, че ще остане вечен и хленчът на ония парнасисти, чиито книги стоят непокътнати по витрините, или търсят плъховете по таваните на разните министерства.
На писателя се пада, чрез изкуството да обясни и осветли точно обществения живот! Това е неговата висша мисия.

сп. „Гребец”, бр. 9-10, 1935