Павел П. Гетов

„Приятелите на смъртта”. Разкази от Димитър Аджарски. Издава „Светлоструй”, с. Щръклево, Русенско

Който е следил по-отблизо литературното творчество на писателите от провинцията и техните усилия от десетина години насам да си организират литературни кръгове, огнища и издания, сигурно познава името Димитър Аджарски.

И Аджарски, подобно мнозинство наши писатели и поети, започна литературния си път със стихове. Издал е досега книгите: „Пред изгрев” (стихове), „По белия друм” (повест), „Жълтото око”, „Два свята” и „Приятелите на смъртта” (разкази). Последната книга съдържа 10 разкази.

С издаденото досега и печатано по разни вестници и списания Д. Аджарски се утвърждава като писател повече с разказите си, отколкото със стиховете.

С последните си разкази той се налага на читателя като верен наблюдател на опакото, отрицателното в нашата селска и градска (но предимно селска) действителност.

Той точно е напипал и умело доловил ония скрити сили и пружини, поради които людете живеят в „два свята”, колкото противоположни един на друг, толкова и отдалечени един от друг. Постройката на израза е проста, обикновена, без изкуствена, пресилена и претрупана украса.

Братя-селяни, които влачат подир себе си проклятието на черната орисия и тръгват из стръмнината и нанадолнището на живота, бутани от различни страсти, най-вече винената отрова („Червеният петел”, „Убиец”, „Провали”, „Златните обици”, „Приятелите на смъртта”). Някои разкази са толкова близки до действителността („Жълтото око”), че затрогват.

Героите на Аджарски не живеят и в двата свята. Те са взети от света на немотията, мъката, неволята, труда. Едни от най-хубавите му разкази („Изневяра”, „Гьоше” - из книгата „Два свята”) говорят за верния реалистичен натюрел на писателя.

Разгледани разказите му от обществено-еволюционистическо гледище, можем да кажем, че Д. Аджарски е писал с будно обществено чувство и верен народнически усет, макар писателският му индивидуалитет да не е още напълно оформен и завършен.

с. Беглеж, Плевенско

——————————

в. „Час”, г. 4, бр. 10, 3.11.1937 г.