Никола Лалев Ланков, български поет, е роден на 29.02./ 14.03. 1902 г. в село Голямо Дряново, Казанлъшко. Баща му участва в боевете на Шипка по време на Освободителната война. Получава основно образование в родното си село, завършва прогимназия в село Шипка и Казанлък, гимназия - в Пловдив (1923). Член на Комсомола (1918), на БКП (1923). Участник в Септемврийското въстание (1923) като командир на бойна чета и член на революционния комитет. После е задържан 3 м., успява да избяга. Амнистиран. Сътрудничи активно на комунистическия печат („Новини”, „Наковалня”, „РЛФ”, „Поглед”, „Ехо”, „Кормило” и др.). По това време често е арестуван и съден. Редактира вестник „Амнистия” и хумористичното списание „Дъмпинг”, сътрудничи на хумористичния вестник „Хоровод”, в. „Заря”, организира в. „Брод” и първата писателска кооперация за книгоиздаване. Секретар на нелегалната организация на писателите-комунисти. Завършва право в СУ (1934). През 1941 г. е изпратен в концентрационния лагер „Кръсто поле” (Еникьой, Ксантийско). След 09.09. 1944 г. заема различни обществени постове - народен обвинител в централния състав на Народния съд и редактор на в. „Народен съд”. Редактор на сп. „Южни славяни” (1945), член на бюрото на Славянския комитет. Заместник-главен редактор на сп. „Наша родина” (1954-1965). Главен редактор на в. „Народна култура” (1959-1965). Печата стихове от 1927 г. Автор на книгите „Подем” (стихове, 1931, конфискувана веднага след излизането й), „Под леда” (стихове, 1938), „Детска песен” (стихове за деца, 1945), “Тито. Биографичен очерк” (1947), “Нова Албания” (1948), „Партизанчето Бойко” (поема за пионери, 1948, 1953, 1959, 1961), „Републиканчета” (стихове за деца и юноши, 1950, 1954), „На лов за вълци” (поема за пионери, 1952), „Стихотворения” (1952), „Борба и победа” (стихове, 1952), „Любчо Баръмов. Биографичен очерк” (1956), „При близки хора” (пътни бележки, 1956), „Вятър от юг” (стихове, 1958), „Росна китка” (стихове за деца и юноши, 1959), „Избрани стихотворения” (1962), „На пост” (1962), „Пролетен звън” (избрани стихове, 1963), „Споменът” (поема, 1963, 1966), „На Странджа баир гората” (ловни разкази и очерци, 1964), „Хвърлени стрели” (сатирични стихове, 1964), „Стихотворения и поеми” (1973). Пише лирика, пътеписи, публицистика, работи и в областта на детската литература. Член на СБП. Носител на Димитровска награда (1951), на орден „Народна република България” І степен (1962). Народен деятел на културата (1965). Умира на 27.05.1965 г. в София.

Публикации:

Поезия:

ВЯРВАЙ/ брой 52 юни 2013

ЗАТВОРНИК/ брой 82 март 2016

ГЕРГЬОВДЕН 1924/ брой 84 май 2016

ЗИМА/ брой 107 юни 2018

Публицистика:

БЕЗСМЪРТЕН/ брой 71 март 2015

Критика:

ЯВОРОВ И СИМВОЛИЗМЪТ/ брой 89 ноември 2016

Литература за деца:

ПРОЛЕТ/ брой 49 март 2013