Никола Ланков

ЗИМА

Зимата навред разприда
бялата си тежка прежда,
но в душите пак зари
светла пролетна надежда.

Слънце пак да плисне в свода,
едър дъжд да прозвъни…
С болка чака днес народа
пролетните топли дни.

Леден мрак скова земята.
Хей, разчупвайте леда!
Вятърът, коси размятал,
иде, иде с пролетта.

Тая белорунна зима,
дето тегне над света -
вятърът ще я остриже,
вятърът на пролетта!

1936

ВЯТЪР ОТ ЮГ

Дошъл е вятърът от юг,
разлял е дъх на пролет
и виж, до перестия бук
кокичета наболи.

Под снежния поток шуми,
разкъсал ледовете,
и доле, в равните земи,
червено слънце свети.

Защо и в моя тих живот
не блесне нова младост,
тъй както в пролетния свод?

Защо и в моето сърце,
което в песните раздадох,
не никне пролетно цветче?

1958