Никола Ланков

1.
Аз виждам нивята закитени
със букова шума и цвят.
Но слушам - дълбоко заринати -
сълзите народни шумят.

Земята е с кърви обагрена,
земята неспирно гърми
под буйния напор на трактора -
на смелите градски тълпи.

2.
Слънцето с устни прогаря
небесния сутринен цвят.
Аз вързвам на клона кантаря
да тегля червения свят.

Че бяха години злочести,
смърт падна от черния свод
и гледам - кантаря отчете
със четвърт изчезнал народ.

О, днеска земята е трудна,
в деветия месец лежи
и слънцето - кръстник отруден -
детето ще кръсти в лъчи!

Нивята са сякаш разбрали:
на тихия вятър простират
зелените, свилени дарове
за черната, земна родилка.

——————————

сп. „Наковалня”, 1924 г.