ВЯРВАЙ
Аз помня първата целувка
сред цъфналата ръж.
Над нас бе месецът изплувал,
ръмеше звезден дъжд…
Ти беше с дъх на млада нива,
напъпила за цвят.
От тоя дъх се цял опивах -
о, чуден аромат!
Днес мислено те пак целувам
по веселия взор.
О, как сърцето те жадува,
зазидано в затвор!
Ти вярвай в туй, което нежно
урекохме тогаз!
Ще звънне пролетта метежна
и оня чакан час,
когато пак ще бъдем двама,
свободни цял живот;
светът тогаз ще бъде малък
за нашата любов.
