Никола Ланков

Ето, една година от смъртта му, а споменът за него е все още жив. Защо? Защото той не бе само професор, но и преди всичко гражданин на своето време.

Асен Златаров застана решително, и то в много страшни години, на страната на народните борби за по-добър живот, за повече права.

Той ги подпомагаше със слово и перо, които по своята точна изразност, свежест и искреност нямат равни на себе си.

Някои оцениха дейността му, предаността му, искреността му и го наградиха с най-голямата награда - обичта си.

Така Асен Златаров остана безсмъртен.

в. „Час”, г.4, бр. 18, 29.12.1937 г.