ПРОЛЕТ

Никола Ланков

ПРОЛЕТ

Щъркелът със клюн затрака,
трака, трака, трак.
Старото гнездо познал,
кацна на комина бял.

Ей скорците в двора чиркат,
в храста косът чер подсвирква.
Лястовичката - и тя
под навеса долетя.

В цъфналите млади сливи
и в цветята миризливи
весели пчели жужат,
вземат мед и пак летят.

Буйната река запяла,
бреговете си преляла,
а на двора птичи вряк
среща утринния зрак.

Пролет тича през полята
и зелено руно мята.
Пролет, пролет е навред!
Сбогом, зимо! Сбогом, лед!


ПЪРВИ ДЕН УЧЕБЕН

Първи ден учебен,
ден на радост и игри -
греят ранните зари
зад планински гребен.

С колко трепет чаках
в неспокойния си сън,
за да се разсъмне вън
и да тръгна с кака.

Скрито си поглеждах
аз буквара нов.
С колко радост и любов
всичко си подреждах!

Първи ден учебен,
с трепет чакам твоя звън.
И наяве, и насън
мисля все за тебе.


МОРЕ

Кипи, море! Разбий скалите!
Руши вековния си бряг!
По гребените на вълните
да грее пяна като сняг!

Щом стихнеш, и небето синьо
до дъното ти затрепти,
ще скоча смело от трамплина
в пречистените ти води.

Ще плувам весел до насита,
без страх във теб се потопил.
Ще гледа майка ми честита,
че аз море съм победил!


ТРИДЕСЕТ СЕСТРИЧКИ

Те са тридесет сестрички.
Колко звучно пеят всички!
Влезли в родния език,
звънкат в пътя ни велик.

Всички имат свое име
и в речта са неделими;
всички имат писмен знак;
с тях написваме „юнак”.

Те са тридесет сестрички.
Колко звучно пеят всички!
Греят в новия буквар,
най-добрият ни другар.

Чак от Кирил и Методи
към наука те ни водят.
Всяко българско дете
с тях се учи да чете.


МЪРЗЕЛИВЕЦ

Взе си книгата, изтича
весел под върбата.
- Мамо - викна - аз обичам
да чета в тревата.

Легна бързо и зачете,
но какво ли стана?
Чу по клоните врабчета -
да чете престана.

Ей го в клоните нагоре,
а врабчето бяга.
Тихо той му заговори
и ръце протяга.

Пусто птиче не разбира,
литна надалеко.
Гошо в друго пак се взира
и пълзи полека.

Но и тука не сполучи,
птичето на хвана,
ни уроците научи,
както ги захвана.


ДЕТЕТО ПИТА

Двама в пътя през нивята,
майка и дете вървят.
Вее лек прохладен вятър,
а край пътя цвят до цвят.

- Кой нашари тъй цветята
и дъха им кой дари?
Кой направи небесата,
слънцето що в тях зари?

А морето, планините
и животните във тях?
Кой запалил е звездите
като лампи във нощта?

Кой направи пътя млечен?
Как Земята се върти? -
Майката смутена рече:
- Сам търси, учи, чети!


ГЛУПАВИТЕ КОКОШКИ

- Първа го видях, сестрице,
червеят е мой!
И не пипай, разбери се,
че ще има бой!

- Не! Видях го аз! Така е!
Червеят е мой!
Ти не пипай, разбери се,
че ще има бой!

И започна битка страшна,
клюна клюн кълве.
Дигна се и перушина
от глупачки две.

Червеят в почуда гледа
бой на две сестри,
но не чака до победа,
а в пръстта се скри.


ВЪЛЧА КЛЕТВА

Хванал се вълкът в капана,
почнал жалостно да вие.
- Ах, вълкът се хванал -
рекъл селянинът с радост.
- Моля те, прости ми тоя път,
няма вече шилета да ям! -
рекъл му вълкът. -
Глад ли нявга ме обори,
през саи и през обори
ще минавам сляп и ням.
На глада си няма да се дам!
Селянинът слушал, слушал,
па си рекъл:
- Вяра що да му не хвана?!
Честно се кълне и обещава. -
Към вълка се той затекъл
и го пуснал от капана.
Радостен вълкът изказал
свойта вълча благодарност
и отминал ненаказан
край кошарата голяма,
без овцете му да барне.
Но съзрял прасенце бяло
в локвата и спрял.
Пак месце му се прияло.
Хвърлил се вълкът със ярост дива
и прасето в миг разкъсал в гьола.
Сладко се наял и с крачка горделива
пак поел във пътя си на воля,
а глада си оправдал
с тая своя мисъл:
- Рибата е във водата,
във вода е и прасето.
Значи то е риба.
Аз не съм се клел за нея.
Грях аз нямам на душата.
Вълк и честна дума!
Двеста клетви да ти дава -
пускай му куршума,
че на вълк не се прощава.