Хайнрих Хайне

Кристиан Йохан Хайнрих Хайне (Christian Johann Heinrich Heine, 13.12. 1797 г., Дюселдорф, Германия - 17.02. 1856 г. Париж, Франция), немски поет, публицист и сатирик, е роден в еврейското семейство на обеднелия търговец на платове Самсон Хайне и Бети (Пейра) Хайне. Освен него се раждат още три деца. Пише стихове от ученик. Получава първоначално възпитание в частно еврейско училище и в местния католически лицей в Дюселдорф. След изгонването на французите и присъединяването на Дюселдорф към Прусия учи в икономическо училище. През 1816 г. заминава за Хамбург при чичо си банкера Соломон Хайне, за да се заеме с търговия с платове, но не успява. После учи право в университетите в Бон, Гьотинген, и Берлин. Първите си стихове публикува през 1817 г.; първия си сборник „Стихотворения” („Gedichte”) - в 1821 г. в Берлин, а първия си стихотворен цикъл „Лирическо интермецо” („Lyrisches Intermezzo”) - в 1823 г. През 1824 г. излиза стихосбирка с 33 стихотворения, сред които е и най-известното му стихотворение „Лорелай” (1823) и прекосява пеш планината Харц. През 1825 г. става доктор по право и се покръства - приема протестантството. Публикува „Книга на песните” („Buch der Lieder”, 1827), пътува из Германия, посещава Лондон и Италия, а през май 1831 г. - Париж. През 1835 г. парламентът на Прусия забранява творчеството му и той приема отпуснатата му от френското правителство „почетна пенсия за немски политически емигранти”. Написва теоретичната книга „Романтическата школа” (Париж, 1836), стихотворния епос „Германия. Зимна приказка” (1844). Сборникът му със стихове „Нови стихотворения” („Neue Gedichte”) се появява през 1844 г. През 1846 г. започва прогресираща парализа. Последните 10 г. от живота си е прикован на легло, полусляп. В 1851 г. излиза последният му сборник - „Романсеро” („Romanzero”). Умира на 58 г. от сифилис. Погребан в парижкото гробище Монмартър. По стихове на Хайне са писали музика много композитори, сред които Шуберт, Шуман, Вагнер, Брамс, Чайковски и др..


Публикации:


Поезия:

ДОН РАМИРО/ превод от немски: Николай Вранчев/ брой 48 февруари 2013

ОБЯСНЕНИЕ/ превод: Андрей Протич/ брой 91 януари 2017

ЧУДНИЯТ ГОРСКИ ОРКЕСТЪР/ превод: Трайко Симеонов/ брой 102 януари 2018

ДВЕ/ превод: Георги Михайлов/ брой 116 април 2019

ОТ МОИТЕ СКЪРБИ БЕЗКРАЙНИ…/ превод: Йосиф Фаденхехт/ брой 125 февруари 2020