Хайнрих Хайне

превод: Йосиф Фаденхехт

***
От моите скърби безкрайни
тез мънички песни се раждат;
те звънко хвърчат да обаждат
на либето моите тайни.

При него са веч долетели;
и пак се те връщат и плачат
и да ми разкажат не рачат
какво са в сърцето видели.

——————————

сп. „Мисъл”, г. 1, кн. 1, 1892 г.

***
1.
Любил съм те ази и любя те йощ!
И цяла вселена да рухне,
из развалините със по-буйна мощ
любовний ми плам ще избухне.

2.
Отровени ми са песните;
та чудно ли й това?
Нали ми ти отрова
в живота налива?

Отровени ми са песните;
та чудно ли й това?
В сърцето си аз змии нося,
и теб, моя мила змия.

——————————

сп. „Мисъл”, г. 1, кн. 2, 1892 г.

***
В сиви облаци увити,
спят дълбоко боговете.
И аз чувам, как те хъркат;
а нас буря ни връхлете.

Кораба ни да затрие
иска вихър побеснелий;
кой ще укроти тоз вихър
и вълните пощръклели.

Аз не мога. Мачти скърцат,
бясно вият ветровете.
А аз в плаща се увивам
да заспя кат боговете.

——————————

сп. „Мисъл”, г. 1, кн. 3-4, 1892 г.