Хайнрих Хайне

превод: Андрей Протич

Из цикъла „Северно море”

Настъпи в здрач нощта, по-бясно
приливът забуча,
и седях и гледах от брега
вълните в техний танц бял,
като море издигна си гръд,
в копнене обзе ме тъга дълбока
по тебе, образ мил,
и всякъде зове,
всякъде, всякъде,
що всякъде ме следи,
на вятър в бучене, в морски кипеж,
и на собствена гръд во въздъх.

С тръст лека в пясъка написах:
„Агнес, обичам те!”
Но зли вълни се изляха - в миг
моето сладко признане
заличиха с вой.

Чуплива тръстико, пясъко лек,
разливни вълни, не доверявам ви веч!
Небето тъмнее, бесней сърцето,
и изтръгвам из гори норвежки
възбог елха вишила,
и топвам я аз
в тлеещия кратер на Етна - с такова
с огън пропито и гигантско
перо пиша по небето тъмно:
„Агнес, обичам те!”

Блестят всяка нощ оттогаз
там знаците вечни и пламенни -
ликувайки идни след нас поколеня
да четат тез думи небесни:
„Агнес, обичам те!”

1936