Уилям Бътлър Йейтс
Уилям Бътлър Йейтс (William Butler Yeats), ирландски поет, драматург, есеист, прозаик, участник в ирландското литературно възраждане, политик, е роден на 13.06. 1865 г. в град Дъблин. в семейство на правист и художник, член на Кралската Ирландска академия, и домакиня, която го запознава с ирландския фолклор. Има брат (художникът Джек Бътлър Йейтс) и две сестри. Получава начално образование в Лондон, летата прекарва в родния край на майка си - графство Слиго, Западна Ирландия, считано от него за „духовна родина”. През 1880 г. семейство Йейтс се връща в Ирландия и се установява в Дъблин, където поетът завършва училище и постъпва в художественото училище, но не го завършва. От 1887 г. живее в Лондон. Пише поезия пише от ученик (1882). Първата му книга е „Пътешествията на Ойсин и други стихотворения” („The Wanderings of Oisin”, 1889). През същата година излиза книгата му за ирландския фолклор „Вълшебни и народни приказки”. През 1890 г. се присъединява към херметичния Орден на Златната Зора. Eдин от създателите на т. нар. Келтска лига - обществен съюз за възраждане на литературата на базата на народните традиции. Основава първия Ирландски национален театър - „Театър на Абатството” (1899), чиито директор е в продължение на 40 години. През есента на 1913 г. Езра Паунд става неофициален секретар на Йейтс. След сборника си „Отговорност” („Responsibilities”, 1914) пише предимно изповедна и гражданска поезия. През пролетта на 1917 г. купува известната си „кула” и през есента на 1917 г. се жени, има син и дъщеря. Носител на Нобелова награда за литература (1923). По-голямата част от литературното му творчество е на основата на ирландския фолклор и сюжетите от ирландската история. Автор на стихосбирките: „Вятър в тръстиките” („The Wind among the Reeds”, поема, 1889), „Роза” (1893), „Стихотворения” („Poems”, 1895), „Зеленият шлем и други стихотворения” (1910), „Стихове, написани в униние” (1913), „Дивите лебеди в Куле” („The Wild Swans at Coole”, 1919), „Кула” („The Tower”, 1928), „Вита стълба и други стихотворения” („The Winding Stair and Other Poems”, 1933) и др.; известното стихотворение „Пасха 1916″ (1916). Пише пиесите: „Графиня Кетлин” („The Countess Kathleen”, драма в стихове, 1892), „Земята на сърдечните желания” („The Land of Hearts Desire”, драма в стихове, 1894), „Дейдре” (1897), „Кетлин, дъщерята на Улиен” (1902), „Смъртта на Кухулин” (1939), пиеси с маски в традициите на японския театър „но”; комедии; сборника със статии за ирландския фолклор „Келтски здрач” („The Celtic Twilight”, 1893). Съставя „A Book of Irish Verses” (1895), антология на ирландската балада; „Тайната роза” („The Secret Rose”, 1897), приказки; „Ideas of Good and Evil” (1903), събрани статии. През 1925 г. се появява религиозно-философският „Видение” („Vision”, преиздадена 1937), през 1926 г. излиза неговата „Автобиография”, а през 1940 г. (посмъртно) - „Последни стихове и пиеси”. Сенатор в свободна Ирландия. Последните 15 години от живота си има славата на национален ирландски поет. През тези години пътува до САЩ, Франция, Италия, Майорка. Участва в създаването на Ирландската литературна академия, подготвя предавания по радиото, редактира „Оксфордската антология на съвременната поезия” (1935). Умира на 28.01. 1939 г. в селцето Кап Мартен, на Френската Ривиера, погребан в Рокбрюн, Франция. През 1948 г. тленните му останки са пренесени в Ирландия и погребани край Слиго. Т. С. Елиът го нарича „най-големият поет на нашето време…”. Ирландският поет Шеймъс Хийни в лекция през 1978 г. казва: „Освен всичко останало, Йейтс ни напомня, че изкуството е създадено от Бога и че без изкуството развитието на цивилизацията е невъзможно”.
Публикации:
Поезия:
ЕФИМЕРНОСТ/ превод: Николай Тодоров/ брой 47 януари 2013
ЛЮЛЧИНА ПЕСЕН/ превод: Николай Тодоров/ брой 48 февруари 2013
КОГАТО ОСТАРЕЕШ…/ превод: Николай Попов/ брой 72 април 2015
КОГАТО МОРНО СРЕЩНЕШ СТАРОСТТА/ превод: Явор Димитров/ брой 163 декември 2023
РЪКАТА УМОРИ СЕ/ превод: Росица Станева/ брой 165 февруари 2024
ЕЗЕРНИЯТ ОСТРОВ ИНИСФРИ/ превод: Христина Керанова/ брой 171 октомври 2024
ЕДИН АКЪР ТРЕВА/ превод: Ангел Д. Дюлгеров/ брой 171 октомври 2024