КОГАТО ОСТАРЕЕШ…
превод: Николай Попов
Когато остарееш някой ден
и пред камината задремеш ти,
във тази книга с трепет прочети
за две очи със трепет вдъхновен.
Обичаха изящните ръце
и твоя чар, с любов или фалшива страст,
душата-скитница обикнах аз
и мъката на твоето лице.
Край огъня главата наведи
и промълви: как любовта премина,
как прелетя над планината синя,
и скрий лицето си сред рой звезди.