Уилям Бътлър Йейтс

превод: Ангел Д. Дюлгеров

Остават картини, книги.
И акър зелена трева
за разходка на открито.
Тялото пристъпва едва.
Стара къща - сред пустота
шуми само мишка в нощта.

Гаснат в мен изкушения.
В края ми на тази земя
ни волно въображение,
ни мелницата на ума,
овехтял в своя дълъг път,
истината ще възвестят.

Дай ми безумство на старец,
аз трябва да се пресъздам,
да стана аз Тимон и Лир
или Уилям Блейк и сам
да удрям с зов по стената
към Истината оттатък;

и ум на Микеланджело -
през облаци и заблуди
той, вдъхновен от безумство,
и мъртвите да събуди.
Не тих и забравен без шум -
един старчески орлов ум.