ЕФИМЕРНОСТ

Уилям Бътлър Йейтс

превод: Николай Тодоров

ЕФИМЕРНОСТ

Очите ти, що нявга неуморни бяха
да гледат моите, под колебливи клепки в скръбта
са сведени, а любовта ни гасне.
                                                Тогава тя:
Макар да гасне любовта ни нека
край езерния бряг един път още
да бъдем заедно в часа на нежност,
щом Страст, детето клето, умори се и спи.
А как далече са звездите и първата целувка,
и как старо е сърцето ми!
Замислени минават те край падналите листи,
когато той, ръката й държащ, отвърна:
„Страст често уморяваше сърцата ни из странството.”

Навред се извисяваха горите и листи жълти падаха -
отслабнали в сумрака метеори, и веднъж
пробяга заек стар и куц по пътя,
под есента стоеше: те се спряха
на границата пуста на брега:
обърна се тогава той, а тя - събрала бе умрелите листа,
събрани в тишината и тъй влажни, като очите й,
и в лоното, в косата.
                                 „Ах, не плачи”, той каза,
„че сме уморени, понеже нейде друга обич чака ни;
Мрази, люби в безропотния час.
Пред нас лежи безкрая, а душите ни
любов са и сбогуване неспирно.”

—————————–

EPHEMERA

W.B. Yeats

‘Your eyes that once were never weary of mine
Are bowed in sorrow under pendulous lids,
Because our love is waning.’
And then she:
‘Although our love is waning, let us stand
By the long border of the lake once more,
Together in that hour of gentleness
When the poor tired child, Passion, falls asleep:
How far away the stars seem, and how far
Is our first kiss, and ah, how old my heart!’
Pensive they paced along the faded leaves,
While slowly he whose hand held hers replied:
‘Passion has often worn our wandering hearts.’

The woods were round them, and the yellow leaves
Fell like faint meteors in the gloom, and once
A rabbit old and lame limped down the path;
Autumn was over him: and now they stood
On the lone border of the lake once more:
Turning, he saw that she had thrust dead leaves
Gathered in silence, dewy as her eyes,
In bosom and hair.

‘Ah, do not mourn,’ he said,
‘That we are tired, for other loves await us;
Hate on and love through unrepining hours.
Before us lies eternity; our souls
Are love, and a continual farewell.’