Уилям Бътлър Йейтс

превод: Христина Керанова

ЕЗЕРНИЯТ ОСТРОВ ИНИСФРИ

Сега ще стана и ще тръгна, ще отида в Инисфри,
и къщичка ще построя, от пръст и слама;
девет реда боб ще имам там, и кошер за пчели,
и ще живея сам в жужащата поляна.

И спокойствие ще имам там, че бавно пада то,
бавно със забуленото утро, до място с пеещи щурци;
там полунощ блещука, пладнето гори в червено,
а в здрача пърхат птичите криле.

Сега ще стана и ще тръгна, че ден и нощ, все
чувам как езерна вода се плиска тихо;
и спирам насред пътя, или на тротоара сив,
и чувам я дълбоко вътре във сърцето.

ПЕСЕНТА НА СКИТАЛЕЦА АНГЪС

В лесковата горичка се отбих
защото огън гореше в главата ми
лескова пръчка отрязах и обелих,
зрънце хайвер на конец закачих ;
И когато бели пеперуди литнаха ,
и звездите-пеперуди затрептяха,
пуснах зрънцето в потока
и хванах малка сребърна пъстърва.

А щом я оставих на пода
и тръгнах огъня да разгоря ,
нещо се шмугна по пода,
някой името ми позова:
превърнала се в бляскава девойка
с цвят от ябълка в косата
тя името ми позова и хукна
стопи се в светлината бледна.

Какво че остарях от скитане
по високата и ниската земя,
ще открия тя къде отиде ,
устните й ще целуна, ръцете й ще хвана,
ще газя в избуялата, пъстра трева,
и ще бера до края на времето,
сребърните ябълки на луната,
и златните на слънцето.

ПАЛТО

Уших палто на песента си
и го украсих с бродерии
на легенди древни
от врата, та до петите;
Но глупци го спипаха,
и открито го носят,
сякаш тяхна е направата.
Песен моя, нека го вземат -
повече за теб е ползата
че ще се разхождаш гола.

КАТО ЗОРАТА

Ще съм невеж като зората
която отвисоко гледа
как старата кралица тегли града
на кантар за злато,
и как съсухрени мъже наблюдават
от педантичния си Вавилон
курсът на безгрижните планети,
а бледнеят ли звездите щом светне луната,
грабват плочите и все нещо пресмятат ;
Ще съм невеж като зората
която просто се полюшва в колесница бляскава
на облаци - коне на раменете ;
Ще съм невеж - за знание не давам и пара -
безгрижен и невеж като зора.

ИЗБОРЪТ

Човешкият интелект е принуден да избира
съвършен живот или успешна кариера,
и ако второто предпочете, трябва да забрави
замъка във висините, и да беснее в тъмнина.
А приключи ли тази история, какво е новото прозрение?
Отговор намерил или не, усилието го белязва:
вечната загадка, с джобове празни,
суетата, с нощни угризения.

КОГАТО СИ СТАРА, ПОСИВЯЛА И СЪН ТЕ ИЗПЪЛНИ

Когато си стара, посивяла и сън те изпълни,
и до огъня заклюмаш, книга си вземи,
и бавно зачети, и помечтай за очи
с поглед мек като някога, за сенките им тъмни;

за тез, които те обичаха в мигове на щастие,
в красотата ти влюбени, с любов истинска или фалшива
за тоз едничък, обикнал душата ти скитница,
и печалното, променливо лице;

и над жарта приведена, в облак от искри,
прошепни, с малко тъга, как любовта oтмина
над планините литна
и скри лицето си сред куп звезди.

НА ПЪТ ЗА ВИЗАНТИУМ

За старци няма място тук. Младите
прегърнати, птички по дърветата,
- минават поколения - изпяват си песнитe,
сьомгата играе, гъмжи морето от скумрия ,
и всяка плът, риби и пернати, цяло лято величае
всичко що зачева, ражда и умира.
В плен на страстна музика, всички забравят
подвизите на ума неостаряващ.

Старият човек е същество презряно
опърпано палто върху бастун, но душата
може да плесне с ръце и запее, глас да извиси
за всяка дрипа от тленната си дреха,
ако опита самa добре да изучи
подвизите на съдбата си великолепна.
Затова отплавах и Византиум стигнах -
на градовете светая светих.

О, мъдреци от божествен огън обгърнати
като в златната мозайка на стената,
елате тук, около мен се завихрете,
и научете душата да пее своята ода.
В сърцето проникнете; болно от страсти,
на умиращ звяр бърлога,
тo себе си не знае; a другo няма
освен вечността, макар че е измама.

Веднъж природата напуснал, няма да приема
тялото на друго тленно естество,
а само форма, от гръцки златар изработена
от бляскав порцелан изписан с тънко злато
сънлив император да събужда;
Или от клон златен, ще пея високо
пред византийски господа и дами
за дни oтминали, сегашни или бъдни .

ЩУРО МОМИЧЕ

Това щуро момиче музика съчинява,
поезията й танцува по брега,

душата й от себе си е отделена
издига се, пада, къде не знае тя,
на парахода в трюма скрита,
c ожулено коляно, това момиче аз ще обявя
за същество възвишено, красиво, същество
смело изгубено, смело намерено.

Каквато и беда да дойде
тo е в болката на отчаяна мелодия,
в болката, болката, и победоносно не издава
там, сред денкове и кошници,
звук простичък и смислен,
а пee: “О, море - гладно, изгладняло море.”

КЪДЕ ОТИВАТ КНИГИТЕ МИ

Моите думи казани,
и онези написани,
нека крила разперят
и политнат, неуморни,
в твоето тъжно, тъжно сърце
през нощта
да проникнат с песни,
там където водите се плискат,
бесни и тъмни или звездно сияйни.