Уилям Бътлър Йейтс

превод: Росица Станева

РЪКАТА УМОРИ СЕ

Ръката умори се
да пише неща нови,
каквото бе написала
опроверга го словото.

Очаква ни премъдрост,
хем честна, хем и чиста -
мастилото привърших
от плод на остролистник.

Морето е безкрайно
от купищата книги,
ръката умори се
да пише, вече стига.

ДЪРВЕТАТА НА ИРЛАНДИЯ

Дъбе, клонки разпрострял си
в горския простор,
орех, ти си много здрав,
но и тънкокор.
Ти си пухкава, елша,
нежна може би,
с незлоблива си душа,
няма по теб шип.
Глог, бодливо си дърво,
но с приятен плод,
поточарке - пък храна си
на бедния народ.
Детелино, викаш все
крави и пчели.
Ягодке червена, ти
алено расти!
Ябълчице брулена,
щом не те мързи,
с хубостта си румена
гората красиш.
Шипков храст, боец жесток,
как бодеш до кръв,
с нокти даваш ни урок
вечно как си пръв.
Тис, най-тих си на могила,
нощен, верен страж,
а зелен бръшлян обвива те
винаги със плащ.
Остролист, ти от стъбла
издигаш стена.
Ясен строен, наедрей
за копия при война.
Ах, най-светлото дърво
ти си пък, бреза,
красавица в кралски двор
с бяла красота.