Сергей Городецки
Сергей Митрофанович Городецки (Сергей Митрофанович Городецкий, 5 (17). 01.1884, Санкт Петербург, Руската империя - 7.06.1967, Обнинск, СССР) е руски поет, прозаик, критик, литературовед, преводач, живописец. Баща му работи в земския отдел на министерството на вътрешните работи, но е известен и като литератор, автор на статии по история на археологията, етнография, фолклор, той умира, когато бъдещият поет е на 9 г. Городецки завършва гимназия в столицата. Учи в историко-филологическия факултет на Петербургския университет (1902-1912), но не завършва. В университета се запознава с Блок, с когото го свързва дълго приятелство. Отначало пише стихове за деца. Проза и драматургия: „Повести. Рассказы” (1910), „На земле”, „Старые гнезда” (роман, и двата - 1914), „Адам” (1915), трагедията „Марит” (1908), комедията „Темный ветер” и др. Сборници с поезия по фолклорни и патриотични теми: „Ярь” (1907), „Перун” (1907), „Дикая воля” (1908), „Русь” (1910), „Ива” (1913), „Цветущий посох” (1914), „Грядущий день” (1914), „Четырнадцатый год” (1915). През 1910-1920-те г. издава много книги за деца. Акмеист, един от организаторите и участник в Цеха на поетите, участва в сатиричното списание „Нарт” и в издаването на сп. „Гиперборей”. През 1915 г., след фактическия разпад на „Цеха на поетите” по негова инициатива са създадени групите на „селските поети” - „Краса” и „Страда”. Близък до „селските поети” С. Кличков, Н. Клюев, С. Есенин и др. През 1911 г. подготвя и издава два тома събрани стихове на Иван Никитин с встъпителна статия и коментари. През 1916 г. е кореспондент на в. „Русское слово” на Кавказкия фронт, където го заварва Октомврийската революция. В първите следреволюционните години работи в Тифлис и Баку, става видна фигура в литературния живот на Закавказието - чете курс по естетика в Тифлиската консерватория, работи като редактор в сп. „Арс” („Изкуство”) и организира местен „Цех на поетите”. През 1920 г. пребивава в Баку - редактира сп. „Изкуство”, излизащо на руски и азербайджански. От 1921 г. живее в Москва, завежда литературната част на Московския Театър на Революцията (до 1924) и работи във в. „Известия” (1924-1930), много пътува из страната, чете стихове и се среща с младежта и работниците. В Москва също организира „Цех на поетите”. Редактира сп. „Искусство трудящимся”. По-късно преподава в Литературния институт „М. Горки”. Член на ВКП (б). Автор на поемата „Красный Питер” (1922), сборниците със стихове „Изборник” (1916), „Судьба России” (1918), „Ангел Армении” (1919), „Серп” (1921), „Миролом” (1923), „Из тьмы к свету” (1926), „Грань” (1929), „Избранные лирические и лиро-эпические стихотворения. 1905-1935″ (1936), ново либрето на операта на Глинка „Иван Сусанин” - „Жизнь за царя” (1937-1945), книгите с разкази „Кладбище страстей” (т. 1, 1909), „Московские рассказы” (1927), повестите „Адам” (1917), „Памятник восстания” (1921), „Черная шаль” (1929), романа „Алый смерч” (1918, 1927) и др. През 1930-те - 1950-те г. се изявява като преводач, автор на оперни либрета, мемоарист - „Мой путь” (1958). Великата Отечествена война го заварва в Ленинград, където работи над либретото на операта „Орлеанската дева”. По време на войната е евакуиран в Узбекистан и Таджикистан, където издава поетичния сборник „Думы” (1942 г., Ташкент), последвана от „Песня дружбы” (1945), „Стихотворения. 1905-1955″ (1956), „Стихи” (1964), „Стихи” (1966) и „Стихотворения и поэмы” (1974). Превежда О. Туманян, Я. Колас, Я. Купала, П. Тичина, узбекски и таджикистански поети, както ицяла поредица от творби на западноевропейски писатели - Молиер, Хауптман, Хамсун, Зола, Толер и др. Пише литературно-критически статии (за Никитин, Короленко, Блок, Есенин), изследване за приказките. Умира на 84 г.
Публикации:
Поезия:
ОМИР/ превод: Димитър Горсов/ брой 46 декември 2012
ЗНОЙ/ превод: Иванка Павлова/ брой 88 октомври 2016
ПОЯС/ превод: Христо Цанков-Дерижан/ брой 122 ноември 2019
ЗАНЕМЯЛА, ЦЯЛА В ЗЛАТО…/ превод: Дафинка Станева/ брой 128 май 2020
ДЕВИЦА - ВОЙНА/ превод: Стилиян Чилингиров/ брой 133 декември 2020
РЕКАТА НА ЖИВОТА/ превод: Красимир Георгиев/ брой 142 ноември 2021
