Сергей Городецки

превод: Стилиян Чилингиров

Девица безумна и дива
на страшен и вихренен кон
от ада поела, извива
по друми сред пламък и стон.

Косите развяни от бури,
от устни изтръгва се вик.
В безпомощно-нежни лазури
привежда вселената лик.

И вика, и лудо тя кара,
с маждрака безжално боде:
след нея развихрен, пожара
разлива се, жари всъде.

Не знае тя пречки, предели,
не жали човешки дела.
Желала би в походи смели
да зърне паланки, села.

След нея пияни редици
от хищници смело летят
и носят отрова тез птици,
и жертвите с нокти делят.

Пълзящи, смрадливи гадини
зад нея на цели стада: -
крака им, където премине
от труд не остава следа.

Безумна и страшна девица!
Лъжа си в божествений мир,
от нашия гняв - мъченица,
кога ли ще паднеш за мир?

И кой ли в сърцето пияно
маждрака ще смело забий?
От слънце блажено огряно
да видим без кърви дни ний?

24. 12. 1915

——————————

сп. „Балкански журнал”, г. 10, бр. 8, 1923 г.